Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 48

Когато Нюзхет е позвънила, съм четял точно момента на убийството... Ето ти още едно доказателство за вината ми. Вероятно тази сцена се е запечатала в подсъзнанието ми. И без да губя време, съм се отправил към блока „Сахтиян“ със сцената в ума си... Изведнъж ми хрумна... Тази книга също можеше да бъде улика. Ако полицията дойдеше тук... Но защо да идва? Ами защото аз последен съм говорил с жертвата. Един момент, не бях последният... Спомни си какво рече професор Тахир. Нюзхет му се обадила следобед и казала: „Имам изненада за вас, и Мющак ще дойде.“ Тоест не съм последният, който е говорил с нея преди смъртта и. Със сигурност зная, че след мен е телефонирала на професор Тахир. Но полицаите пак щяха да искат да разговарят с мен. Не разговор, разпит се нарича това.

„Жертвата ви е поканила на вечеря. Защо не сте отишли?“

Разтревожих се, сякаш разпитващият ме полицай беше в стаята, грабнах „Кройцеровата соната“ и я пъхнах между „Война и мир“ и „Анна Каренина“ на третия рафт на ореховата библиотека върху дясната стена с най-известните романи на Толстой. Направих го много внимателно. Този малък шедьовър се губеше сред обемистите романи и почти не беше възможно да се забележи. Върнах се на бюрото, взех бележника си, сложен напряко върху великолепната книга на Халил Инанджък, стояща върху купчината книги от лявата страна на писалището, „Класическата епоха в Османската империя“, която често преглеждах преди лекции, и отново седнах в креслото. Разлистих страниците му. Записани по-рано срещи, бележки, списъци за покупки... Стигнах до последната страница: нито бележка, нито чертичка... Нямаше дори черна точка. Не, все още нямах никаква информация за онези часове на мрак... В такъв случай трябваше да започна с минутите преди и след загубата на памет. Взех химикалка от моливника вдясно от компютъра и започнах да пиша в бележника.

„Телефонното обаждане на Нюзхет около три часа...“

Внезапно проумях грешката си. Не можех да използвам навика си да пиша, докато мисля, в този случай. Материалът не беше историческо събитие, а сериозно престъпление. Материал ли? В материал ли се беше превърнала вече Нюзхет? Материал за разпит при престъпление... Да, чрез убийството и с ножа за писма я бях превърнал в материал за разпит при престъпление... Вече е твърде късно за съжаления. Няма смисъл да се леят крокодилски сълзи. Да, наличният материал може и да не е тема на историческа разработка, но нали и полицията използва научни методи за достигане до истината? Как се казваше този раздел? Криминология... Не, той изследва социологическите и психологическите мотиви на престъплението. В този случай липсва социологически мотив... Но психологически - колкото щеш. Въпреки че е уважаван професор по история, в резултат на това, че семейното възпитание не е издържало на ценностните постулати на съвременното динамично общество, Мющак Серхазин не постигнал хармония в социалния живот и в резултат и като последствие от това е умъртвил Нюзхет Йозген, обвинявайки я за неосъществената си любов...