Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 298

- Сигурни сте, така ли? - повторих. - Онова момиче ли е убило Нюзхет?

- Сигурни сме, разполагаме с нужните улики, а и убийцата си призна - отговори Невзат, без да сдържа усмивката си. -Само вие не сте убеден. Да не съжалявате, че сте пропуснали възможността да я убиете?

Чувствата ми бяха объркани: от една страна - радостна възбуда, от друга - ужасен срам...

- Не, не, не исках да кажа това. Много съм ви благодарен... Измъкнахте ме от голяма заблуда... Задължен съм ви... Но това си е шок... Мислейки се за убиец, някой друг... И то най-невероятният... А и онези часове на амнезия... Следователно съм убивал времето по улиците.

Невзат леко се изсмя.

- Да, единственото, което сте убили, е времето. А и Фази-лет е имала връзка със Сезгин... - каза многозначително.

- Да не би и Сезгин... - рекох. - И той ли е замесен?

Опитният полицай реагира предпазливо.

- Не знаем... Но допускаме и тази вероятност. Може би е искал да се отърве от леля си посредством Фазилет. Понеже той има най-голяма полза от смъртта и... - и ме изгледа многозначително. - Точно както най-голяма полза от смъртта на султан Мехмед Завоевателя е имал Баязид II...

Сега аз се изсмях. Дори опитах да се пошегувам с главния комисар вече като човек, спокоен за спасението си.

- Надявам се, че ребусът около смъртта на Нюзхет няма да остане нерешен петстотин и повече години като този на Завоевателя...

Нашият любител на историята главен комисар веднага изплю отговора:

- Не се безпокойте, професоре, по това дело няма да има скрито-покрито. А и ние, полицаите, сме доста по-напред от вас - историците. Докато вие още не знаете дали Завоевателя е бил отровен или не, ние вече заловихме убиеца...

- Това не е трудно за доказване - не издържа да се намеси в професионалния разговор красивата криминоложка. - Един косъм или част от нокът стигат да се разбере бил ли е отровен или не. Обикновено токсикологично изследване...

Невзат въздъхна, знаейки колко опасна може да се окаже тази идея, така нехайно подхвърлена от Зейнеп...

- Токсикологичният анализ не е най-важното, Зейнеп, въпросът е дали хората искат да научат истината...

49

„Най-позорният ми успех^"

Вървяхме сред червеникавите борове, под краката ни хрущяха изсъхнали иглички и тук-там шишарки... Малката ръка на любимата ми в огромната ми шепа. Носех на гръб плажните чанти на двама ни, Нюзхет беше обута в къси, циганско пембе-ни шорти, с бял шал на сини точки около врата. Беше или началото на юни, или краят на септември... Най-хубавият сезон на Бююкада. Приятната влага на Мраморно море по кожата ни... Въодушевени... Щастливи... Вървим към морето. Към онази тъмнозелена скала накрая... Окъпаният в слънце нос Дил, обляната в слънце скала...

Не, нямаше слънце, единствено сивкава светлина в студения следобед... Снегът отдавна се беше стопил, но още всичко беше мокро... Борови иглички в калта, тук-там шишарки, ято гладни гларуси над отсрещното възвишение и след тях предвещаващото беди гарваново грачене... Нито Нюзхет е до мен, нито малката и ръка в шепата ми... Само букет виолетки... Разноцветни, каквито обичаше... Долавям слабия им аромат. И тъжната песен на скитника вятър. В ума ми запаметеното наизуст от непрекъснато препрочитане последно писмо на Нюз-хет...