Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 297

- Имала е ключове: тя е чистела апартаментите и на Сез-гин, и на Нюзхет, а понякога и готвела - поясни Невзат. - Ко-гато не открила ножа за писма, се разтревожила. Сложила колието отново на шията на Нюзхет и напуснала апартамента... Естествено, пак оставила вратата открехната... Сметнала, че по този начин може да се приеме, че е влизал чужд човек.

Ударих с юмрук лявата си длан.

- Сега става ясно защо Сезгин каза, че вратата е била отворена... Кражбата на Фазилет е объркала всички.

В очите на Невзат отново се появи присмехулен блясък, дали пак нямаше да ме подиграе?

- Професор Мющак, разбирате ли какво говоря?

Двамата млади полицаи се разсмяха, а аз ги гледах тъпо.

- Разбирам естествено, какво има за неразбиране, Фазилет е крадла. Откраднала е гердана от шията на мъртвата Нюзхет. Много лошо... По-добре да не го беше правила, но това е млада жена... Сигурно червените рубини са я омагьосали... Не е могла да се сдържи...

Невзат отегчено поклати глава.

- Да, не се е сдържала... Но не само е откраднала, а е извършила и престъпление заради тези омайни рубини...

- Какво! - възкликнах. - Кой е извършил престъпление?

- Ама защо не разбирате, професоре? - избухна накрая Али. - Тази жена, Фазилет...

- Фазилет? Тоест... - така се развълнувах, че се страхувах да вярвам на ушите си. - Тя ли е?

- Да - присъедини се и Зейнеп към груповото убеждаване на глупака Мющак. - Фазилет е убила госпожа Нюзхет... Първо е откраднала „Рубинените очи“. Нюзхет не разбрала. Чак до вечерта, когато ви е поканила. Тогава и Фазилет е била там, помагала в приготовленията... Вероятно стопанката е решила да си сложи „Рубинените очи“, за да ви се хареса. Закачила гердана, но не открила обеците. Защото Фазилет няколко дни преди това ги продала в бижутерията на „Капалъчаршъ“. Госпожа Нюзхет я притиснала да си признае, понеже в този дом друга жена не е влизала, и я заплашила със затвор. Фазилет се уплашила, грабнала ножа за писма от масичката и го забила в шията на Нюзхет...

В хола на старата ми любов видях не тази прелъстителка, а червенокосо момиче с дръпнати очи. Ето, то забиваше ножа за писма в шията на Нюзхет въпреки крехкото си тяло... Сетне с изгарящ страстен поглед издърпваше гердана от шията и... Защо виждах като малко момиче тази жена с коварен поглед? Каквото и да съм видял, важното беше, че Фазилет е убийцата. Не е за вярване. За момент се усъмних. Да не би тези трима полицаи да се бяха наговорили за някакъв измислен сценарий? Може би искаха да припишат убийството на онова младо момиче, за да отърват мен.

- Това хипотеза ли е?

Тонът ми беше почти обвинителен.

- Успокойте се вече, професоре! - каза съвсем спокойно, обратно на нервността ми и почти мило Невзат. Мога да твърдя, че в погледа му имаше дори обич. - Никаква хипотеза, говорим за реалността. Вие не сте убиец. А и Фазилет си призна... Дори да не беше, пръстовите отпечатъци по „Рубинените очи“ и петната кръв по дрехите и са достатъчно доказателство за вината и.

Онова червенокосо момиче с дръпнатите очи и липсващи два предни зъба ми се усмихваше виновно през мъглата... Чак я съжалих.