Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 300

Това беше написала дума по дума старата ми любов. Разбира се, че и простих; щях да го направя, дори да не беше написала това писмо и да не бях го прочел. Не можех иначе... Ако успея, оттук нататък ще живея, както ме съветва. Няма да опитвам да се променя. Ще се отдам на живота като дервиш... Не мога другояче... Съпротивата е болезнена и най-важното - не съм толкова смел. „Всеки трябва да опознае себе си - казваше покойният ми баща. - Това е първото условие за добродетел-ност. Добродетелните граждани не бива да се самозалъгват, за да не разочароват обществото.“ Обществото ли? Аз не съм полезен за себе си, та какво остава за другите... Но все трябва да се започне отнякъде. От опознаването на себе си...