Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 280

- Защото мина много време - и спря по средата на улицата. Плачливо занарежда: - Вярвайте ми, професор Мющак, истината ви казвам. Когато падна на пода, отдавна беше мъртъв...

Не, не бях убеден, не можех да приема, че е невинен.

- И ти го остави така и побягна.

Безпомощно разпери ръце, още малко да падне на колене и да се моли.

- Уплаших се, професоре, много се уплаших... Ако имаше вероятност да оживее, не бих го оставил... Казах ви, отдавна беше мъртъв - и ревна. Не хлипаше, но цялото му едро тяло се тресеше от плач. - Аллах да ме накаже... Винаги изпадам в ярост... Човекът с право се беше усъмнил в мен... Ти ли уби Нюзхет, попита ме. Аз отрекох. И тъкмо се готвех да обясня, когато...

Не можа да продължи и захълца.

Почувствах нещо като съжаление... Май започвах да вярвам на този подозрителен хлапак... Протегнах му останалата в джоба ми кърпичка на Невзат.

- Вземи, избърши си лицето.

Пое я без възражения.

- Много благодаря...

Докато подсушаваше сълзите си, опитах да размисля трезво. Ако той не беше убиец, кой тогава? Изведнъж осъзнах, че мисля грешно. Налице бяха две престъпления. Може Тахир Хакъ да е умрял от естествена смърт, но очевидно Нюзхет не беше получила сърдечен пристъп. Сиреч този младеж, който сега се гърчеше насреща ми, можеше безмилостно да е наръгал Нюзхет и макар да не е искал да убива Тахир Хакъ, да го е нервирал и причинил смъртта му. Как да узная истината? Трябваше да го принудя да разкаже всичко от самото начало. Както казваше покойният ми баща, дяволът е в детайлите. Нямаше никаква причина да вярвам на сълзите на този здравеняк, но трябваше да се престоря, че вярвам. Ако решеше, че ще му помогна, щеше по-лесно да се разкрие.

- Виж какво, Четин - сложих ръка на рамото му. - Ако искаш да ти помогна, трябва да ми разкажеш всичко... Искам да науча всичко до последната подробност.

- Добре, професоре, ще ви кажа - и като върна кърпичката на умелия полицай на неопитния следовател, започна разказа си. - Професор Тахир ми се обади следобед.

Пак се опитваше да мотае.

- Не - възпротивих се рязко. - Не питам за днес, а за всичко от самото начало. Имам предвид от спора ви с Нюзхет и шамара на Акън. Информацията за самото начало, която скри от мен...

Стояхме един срещу друг. Светлината от снега подчертаваше чертите му и превръщаше в плашеща маска агресивния му вид... Не ми пукаше. Вече бях преминал границата.

- Не пропускай и най-дребната подробност - предупредих го отново. - Ако искаш да ти помогна, трябва да науча всичко. Абсолютно всичко... Разбра ли?

Кимна като войник под командването ми.

- Разбрах.

Колко хилав и покорен беше гласът му!

- Ако забележа, че ме лъжеш или криеш нещо от мен, веднага си тръгвам!

- Не си тръгвайте, професоре.

Започна да преглъща и май се просълзи. Виж ти, тоя наха-кан младок бил ревльо като мен.

- Всичко ще разкажа, от самото начало... - и подсмъркна няколко пъти. - Всъщност професор Тахир започна всичко. Че откъде иначе да познавам Нюзхет Йозген?

Изрече това, когато отново тръгнахме по покритата с тънък слой лед улица. Дали пак не ми играеше номера този измамник? Да не искаше да отърве кожата, стоварвайки всичко върху мъртвия ни преподавател?