Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 281

- За пръв път въпросът беше повдигнат преди година... - продължи разказа си. - Бяхме в дома на професора - Си-бел, Ерол и аз... На неделна закуска... Знаете, че професорът не обичаше да закусва сам... Телефонът звънна. Беше госпожа Нюзхет. Професорът говори с нея сърдечно, но като затвори, беше намръщен. Промърмори нещо от сорта: „Какво пак е намислила тази жена?“ Полюбопитствахме. Отговори ни, че за да бъде интересна и да привлича вниманието, не се свеняла да прави изследвания, унижаващи националните и моралните ни ценности. Използва израз, който никога няма да забравя: „Не вижда никого освен себе си.“ Ще прощавате, но беше намесено и вашето име. Каза, че тази жена се отнесла много зле с вас. Не влезе в подробности, но разбрахме, че сте имали интимни отношения. Така приключи разговорът. Но след два месеца беше подновен. Връщахме се от семинар на тема „Завоевание и поезия“ в института „Яхия Кемал“. Телефонът на професор Тахир отново звънна. Пак беше госпожа Нюзхет. Когато разговорът приключи, той каза гневно: „Онази жена е полудяла. Иска да отвори гроба на Завоевателя ненормалницата. Щяла да изиска токсикологичен анализ... И защо, моля ви, великият владетел бил отровен и всеки имал право да научи истината, а историците били длъжни да оповестят такива събития и трябвало всички да сме по-смели, научните работници не трябвало да се съобразяват с официалните мнения и да бъдат независими от държавното становище... Намерението и е ясно, пак търси сензация. Да си направи реклама чрез светите мощи на султан Мехмед Завоевателя. И най-безсрамно иска помощ от мен. За да се отвори гробът, трябвало разрешение от Дирекцията на фондациите и ако историците съберели подписи, щяло да стане много лесно. Аз трябвало пръв да се подпиша. Защото, ако я подкрепял толкова уважаван учен като мен, другите щели да ме последват...“

Като чух това, кръвта ми кипна. Какво целеше тази жена? Каква беше скритата и цел в желанието да опетни националната ни история, използвайки като повод съмнителната смърт на най-великия владетел по тези земи?

- Скрита цел ли? - измърморих, без да разбирам какво имаше предвид Четин. - Нали професор Тахир го е казал, каква друга цел би могла да има Нюзхет?

Погледът му казваше колко сте наивен.

- Ние не бяхме съгласни с мнението на професор Тахир по този въпрос.

- Кои вие? - прекъснах го. Стояхме под уличната лампа. -Някаква организация ли имаш предвид?

Вълнението, с което разказваше досега, внезапно изчезна.

- Не, професоре, каква ти организация? - и пак се обезкуражи, в погледа му се появи паника. - От години не се занимавам с това. Обещах на татко и най-вече на професор Тахир. Заклех им се... Това не е лъжица за моята уста... Насилието и терорът не са ми присъщи...

Сетих се за непристойните ругатни към шофьора на камиона тази сутрин, но премълчах.

- Кои тогава сте вие?

- Ами кои, ние със Сибел и Ерол... Според нас в тази работа имаше нещо политическо. Знаете какво става в региона. Турция може да се върне към старите дни. Може да стане лидер в Близкия изток, както по време на Османската империя... Да изгрее звездата и... И точно тогава някакъв уж турски професор, живеещ в Америка, започва проект, петнящ славното османско минало. Не е ли странно?