Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 282

Изглежда, не се съмняваше, че ще се съглася.

- Наистина нямам идея, Четин - отговорих, стараейки се да не стъпвам върху кристализиралия лед. - Не се интересувам от съвременна политика. Но доколкото познавам Нюзхет, не би се забъркала в такива мръсотии. И особено в политически заговори, за които говориш. Казаното от Тахир Хакъ е по-близо до ума... Явно тя е разработвала интересен проект... Искала е започването на нова дискусия, доказвайки отравянето на Завоевателя.

- А може ли да се е променила? Колко само методи за промиване на ума има в Америка. Все пак не сте се виждали от дълго време.

Заинтересува ме единствено последното изречение.

- Откъде знаеш, че не сме се виждали?

- Професорът го каза. След като научи за смъртта и... Събра ни у тях.

Значи Тахир Хакъ знаеше, че не съм се виждал с бившата ми любима. Защо не ми го каза? Може да не е бил сигурен. Но по-интересното е, че след смъртта на Нюзхет е повикал младежите за коментар. Прикривайки интереса си, попитах:

- И по какъв повод се спомена името ми на тази сбирка?

- Не беше сбирка, просто се срещнахме. Ден след убийството... В дома на Тахир Хакъ... Викна и трима ни...

Ето че нещата постепенно се навързваха. За да се уверя, попитах:

- Имаш предвид сутринта на деня на семинара в университета ли?

- Да, още щом разбра за смъртта на Нюзхет, ни се обади. Май се съмняваше във всички ни. Настоя да научи кой къде е бил предишната вечер...

Трябваше да го попитам къде наистина е бил, след като професорът го е търсил по мобилния и вкъщи без резултат, и какво точно е правил по това време, но замълчах, за да не го изплаша. Оставих го да продължи и да изплюе камъчето...

- Когато разбра, че нямаме нищо общо с престъплението, си отдъхна. Или поне така изглеждаше. Защото явно отдавна се е съмнявал, но не искаше да ни го покаже. „Оттук нататък е работа на полицията - каза. - Няма какво повече да направим. И вече да прекратим темата с отварянето на гроба на Завоевателя... Няма нужда още някой да научи за тази идиотщина. Моля ви, ако стане дума за проекта на Нюзхет, не казвайте нищо никому... Дума дупка не прави, но къща разваля... Преди години, в младостта ми, въпросът беше повдигнат от художничката Елиф Наджи. Тя постави на обсъждане тезата на германския историк Бабингер като своя. Медиите също се заинтересуваха. Открити пленуми, статии във вестниците и още малко да отворят гробницата на Завоевателя. Добре че накрая победи здравият разум и се отказаха от тази простотия... И след като Нюзхет е мъртва, нека приключим с темата. Да се правим, че нищо не се е случило...“ Когато професорът изрече това, не се въздържах да го предупредя, че онзи младеж Акън и професор Мющак знаят за проекта. Той ми отговори с присъщото си хладнокръвие: „Акън е умно момче. Има си собствени грижи и се надява час по-скоро да отиде в чужбина. Не мисля, че ще продължи проекта. Ако се наложи, аз лично ще поговоря с него. Що се отнася до Мющак, не смятам, че знае нещо. И без това от години не са се виждали с Нюзхет. Вчера се чухме по телефона, не спомена нищо по този въпрос“, каза и изясни взаимоотношенията ви. По-скоро какво ви е сторила Нюзхет... Мир на праха и, за мъртвите или добро или нищо, но тази жена била много неверна...