Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 272

- Ето, виждате ли? - сочеше моравото петно отляво на покритите с бели косми гърди на Тахир Хакъ под разкопчаната риза. - Вероятно тук е нанесен първият удар. И когато се е навел, убиецът го е ударил по главата с тояга или каквото е държал. Точно по лявата страна... Разбира се, ще можем да назовем поточно оръдието на убийството след анализа на халата и ризата...

- А това петно какво е?

Невзат сочеше тъмносивата кахлена печка... Най-ценното в тази къща... Която професор Тахир превъзнасяше до небесата като единствено наследство от бащиния дом, но сега служеше само като декор. Зейнеп се приближи пъргаво до безценната печка. Присви очи и се загледа в указаното от главния комисар място.

- Прав сте, има петно - и се върна няколко крачки назад, изваждайки от чантата на пода малка пръчка с памук на върха. Потърка с нея петното върху печката. Памукът на върха по-аленя. - Да, май е кръв... Вероятно се е ударил при падането в печката или е търсил опора. - Хрумналата и нова мисъл предизвика колебание. - А може да е кръвта на убиеца. Ако жертвата се е съпротивлявала... Може и нападателят да е ранен. Надявам се, че е така. Ще разберем.

Смръщеното чело на Невзат не се отпусна, напротив, веждите му се сключиха още повече.

- Ами ако е нещастен случай?

- Какво?

Какво имаше предвид Невзат? Че професор Тахир е паднал и е умрял?

- Да, Зейнеп... Защо не? Може да е получил сърдечен пристъп. Помислете, та той е възрастен човек... Много над седемдесетте...

Погледна ме за потвърждение.

- Тази година щеше да започне осемдесет и втората.

- Осемдесет и две... Вчера проведе семинар, днес в ужасяващия студ обикаля часове наред по стъпките на Завоевателя. Не е ли малко множко за осемдесет и две годишен човек?

И сякаш спомнил си нещо важно, пак се обърна към мен.

- Имаше ли сърдечни проблеми?

Казах истината, макар и неохотно.

- Правиха му байпас преди шест години. Сменили три артерии, но оттогава не се е оплаквал.

Невзат дори не чу последното изречение.

- Чухте ли, имал е сърдечно заболяване.

За щастие Зейнеп беше упорита и не се съгласи така лесно.

- Ами синините по гърдите му... И отворената врата... И най-важното, убийството на историк като него преди два дни...

Скърцането на холната врата прекъсна думите и. Обърнахме глави и срещнахме уплашения поглед над внушителни мустаци, стигащи до ушите, върху прежълтялото лице на Хюсеин.

- Амии, викали сте ме... Аз съм портиерът, Хюсеин... -и изведнъж лицето му просветна. - О, здравейте господин Мю-щак, значи и вие сте тук.

Тръгна към мен, но Зейнеп го предупреди:

- Стойте там! Не мърдайте, ние ще дойдем.

Оставяйки полицаите с бели престилки при трупа на Тахир

Хакъ, Невзат и двамата му помощници и аз като част от екипа се приближихме до Хюсеин.

- Моите съболезнования, господин Мющак - опита се да ме заговори. Определено се притесняваше от полицаите. - Какво ни дойде до главата? Кому пречеше господин Тахир? Всички го обичаха, сърдечен човек беше...