Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 274

- Приблизително... Преди около три часа... - и заедно с главата поклати и безформеното си тяло. - Да, да, поне преди три часа... Щях да се подготвям за вечерната служба.

- Към пет ли?

- Не, по-късно ще е било, около шест.

- Шест казваш, значи - Невзат изгледа мустакатия портиер с присвити очи. После обърна поглед към мен спокойно, но като уверен в себе си човек. - Вие, професоре, сте били с Тахир Хакъ... Кога е свършила обиколката? Кога мислите, че се е прибрал?

Облегнах се на стената и се опитах да си спомня.

- Разделих се с тях около един часа. Но вече бяхме към края. Щяха да посетят музея „Панорама 1453“. Към три са приключили.

- Дали се е отбил някъде? Тоест направо вкъщи ли се е прибрал?

- Най-вероятно да. Защото беше много студено - и за миг се поколебах. Дали трябваше да кажа какво мисля, или да изчакам? Но след като Тахир Хакъ беше мъртъв, какво повече да чакам. Отгоре на това портиерът вече каза, че Четин е идвал.

- И което е по-важно, не беше в настроение - добавих убеден, че полицейският началник ще разнищи въпроса.

- Защо не беше в настроение?

Попита Невзат веднага точно както предположих. Погледнах портиера, за да усиля ефекта на думите си и за да не чуе той казаното.

- Добре, Хюсеин - рече разбралият недомлъвката Невзат.

- Можеш да си вървиш... Но не излизай от вкъщи, може пак да ни потрябваш.

Хюсеин задъвка пожълтелите от никотина мустаци и успокоен, че се е отървал от полицията, се отдалечи с бързи стъпки. В мен се вторачиха с еднакъв професионален интерес два чифта мъжки и един чифт женски очи.

- Може и да ми се ядосате - започнах... - Всъщност аз се ядосвам сам на себе си...

Интересът в очите им растеше.

- Трябваше веднага да ви кажа какво говорихме сутринта с Тахир Хакъ и да настоя да му пратите охрана.

- Какво говорите, професор Мющак? - не успя да скрие изненадата си Али. - Да не би Тахир Хакъ да ви е казал, че ще го убият?

Сега моят поглед се плъзна към старото тяло на преподавателя ми, лежащо на персийския килим.

- Не - въздъхнах. - Аз го предупредих, че може да бъде убит.

- Откъде знаехте?

- От разказа му...

- От разказа му?

Невзат реши да се намеси, обезпокоен от начина на разговор.

- Али, остави човека да разкаже... После питай каквото ще питаш...

- Този предобед - започнах отново, - по време на обиколката, професор Тахир сподели, че се съмнява в студентите си. И най-вече в Четин... Агресивен младеж... Започва скандал от нищо. По време на следването е участвал в крайни групировки...

Бързорекият полицай отново не издържа...

- Да, в университета се е забъркал в две сбивания - поясни. - Веднъж нападнал един студент с нож за месо, втория път се нахвърлил върху друг студент със сатър...

Значи бяха проучили досието на Четин. Това вече беше добра новина.

- Да, в миналото си е бил застъпник на един политически възглед - подсилих обвиненията. - Мислехме, че е зарязал тези неща, но в този дом се е нахвърлил срещу Нюзхет... Акън също бил тук, изял е шамарите. Ако не бях се намесил, щеше да убие момчето, каза Тахир Хакъ. Когато Нюзхет и помощникът и напуснали апартамента, той казал: „Не е ясно тия историци ли са или американски агенти. Ей такива правят хората убийци.“ Не можел да се успокои. Дори посочил кинжала върху бюрото и допълнил: „Дяволът казва вземи този нож, настигни жената и го забий в шията и...“ Горкичкият професор Тахир изпаднал в шок от реакцията на разгневения младеж, който обичаше като син.