Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 254

- Ние сме вещи в такива работи - намеси се хубавецът Мансур. - Когато Акън ми спомена за това, веднага се сетих за майстор Хасан. Рекох си, че никой друг не би се справил. След като говорих с него, Акън веднага се съгласи. Нали ви каза?

Тъкмо да отговоря утвърдително, когато забелязах приближаваща откъм рафтовете сянка. Младеж с гелосани коси и мръсна брада. Облечен в тънко кожено яке - сякаш навън не валеше сняг - и избелели дънки...

- Здравейте всички...

Говореше с войнствен, небрежен тон.

- Здравей, Яъз - отговори подигравателно Мансур. - Добре дошъл... Къде се изгуби толкова време?

- Тук съм, бате Мансур, заплеснах се...

- Виж го ти, заплеснал се - изгледа го накриво баща му, сякаш забравил за съществуването ми. - Вчера никакъв те нямаше, ама не гъкнах. Сутринта съм спал, като излезе... Заръчах на майка ти веднага да те изпрати в магазина, но ти не дойде. Колко пъти звънях, не вдигна. Идваш вече като затварям и без капка свян викаш, заплеснах се...

- Добре де, татко, добре, нали съм тук...

Мислех, че вече се е успокоил, когато внезапно викна:

- Какво ти е на окото?

Дясното око на Яъз беше мораво, на долната устна имаше заздравяваща рана.

- Пак ли си се бил?

Батко Мансур се притече на помощ на Яъз. Е, нали и двамата бяха млади здравеняци...

- Добре, бате, не се нахвърляй на момчето. Случват се такива работи в младостта... Не забравяй, че имаме гостенин.

Хасан веднага се окопити и ме погледна извинително.

- Не се сърдете професоре, че така пред вас... Всъщност не кипвам толкова бързо... Но нали виждате... - и се обърна към сина си. - Гледай как цял професор е дошъл дотук зиме в снега, а ти не можеш да си вдигнеш гъза на две крачки оттук.

В кривогледите като на баща му очи на Яъз се появи отчуждено изражение.

- Професор ли?

Беше застанал точно насреща ми, до Мансур и баща си, сякаш ако ме видеше отблизо, щеше да ме познае. Усмихнато протегнах ръка през бюрото.

- Здравейте, господин Яъз, аз съм Мющак...

Погледна ръката ми, сякаш беше заразна. Защо ли този младеж не ме харесваше?

- Господин Акън говореше за този професор, сине - представи ме майстор Хасан, обезпокоен от поведението на младежа. - Във връзка с отварянето на гробницата на Завоевателя...

Яъз отново не протегна ръка...