Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 256

- Кажи ми истината - разтърси го Хасан, сякаш нямаше значение дали синът му е убил някого. - Онзи педераст пипна ли те?

Мъжкото момче на мъжагата изправи глава и рече гордо:

- Дори с пръст не ме пипна. Казвам ти, че го оставих, мислейки го за мъртъв - и показа посиненото си лице и раната на устата. - Той също се опита да ме удари. Разбира се, не успя. Строших му кокалите на педалчето... Оставих го целия в кръв...

Накрая Хасан май се съгласи и пусна яката на сина си, но отправи гневен поглед към Мансур.

- А ти какво ще кажеш? - викна. - Защо ни забърка с разни педали... Чу ли какво направил на детето?

- Бога ми, не знаех, бате Хасан, иначе бих ли се забъркал с такива... Исках да припечелим нещо.

- Майната им на парите, да си загубим честта за нищо и никакво - и внезапно ме погледна. - А вие, коскоджа ми ти професор, защо работите с такива ненормалници?

Не ми дадоха възможност да се защитя.

- Какъв ти професор, тате, лъже те - извика Яъз. - Нали ти казах, че онзи професор е жена. Видях им снимката с оня педал Акън в дома му. Каза и името и, Незахат ли, Нюзхет ли, нещо такова.

Кривогледият поглед на Хасан натежа от съмнение и се превърна в заплаха.

- Кой си ти, бе? - избухна. - Какво искаш от нас?

- Нищо не искам - заекнах, а той се пресегна през бюрото да ме докопа. Нямаше време за мислене, обърнах се и извадих пистолета от чантата.

- Не мърдайте, ще стрелям!

Но гласът ми беше толкова немощен и неубедителен, че никой, включително Мансур, не повярва, че ще дръпна спусъка.

- Ама ти оръжие ли ни вадиш, кретен! - избумтя Хасан, смело гледайки в дулото. - Ей сега ще ти навра пистолета отзад.

Срам, срам, срам... Ах, страхливецо Мющак, ах, каква работа имаш с такива хора? Кой си ти, та да се бъркаш в такива рисковани дела? Ръката ми с пистолета се разтрепери, опитах да я подкрепя с другата, но напразно, затрепери още повече.

- Не знаеш дори как да го държиш, махни го тоя пистолет.

Пренебрегналите ме след думите на Хасан Мансур и Яъз

започнаха да се приближават през бюрото. Насочвах безнадеждно пистолета ту към единия, ту към другия.

- Не се приближавайте, ще стрелям. Не се приближавайте, за Бога, ще натисна спусъка...

Завърших думите си, вгледан в Мансур. Огромна грешка. Не успях да се обърна и се олюлях от юмрука на Яъз. В същия момент Мансур беше стиснал пистолета с две ръце. Но не се отказах, с все сили се вкопчих в бащиното ми оръжие, като междувременно онова псе Яъз ме блъскаше с юмруци в главата. Слава Богу, беше категория перо и ударите му не бяха толкова силни...

- Не го пускайте, само не го пускайте - нападна ме Хасан от другата страна на бюрото, помагайки на сина си. Положението беше страшно и докато с последни усилия се мъчех да си върна оръжието, ръката ми докосна спусъка и бащиният 38-милиметров „Колт“ избухна шумно. Изведнъж олекнах като перце; и тримата бяха залегнали на пода. Гласът на психопата от тъмната пещера на душата ми отекна весело в ушите ми. „Видя ли? Как напълниха гащите. Я сега им пусни по един в главата...“

Не чак толкова, но все пак отново натиснах спусъка... Ми-личкият избумтя като топа на Завоевателя... По пода напада мазилка от тавана.