Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 255

- Вие професорът на Акън ли сте?

Тонът му беше пропит от съмнение.

- Да - отговорих, отдръпвайки ръката си. - Онзи, който ще осъществи проекта, за който спомена баща ви.

- Лъжете! - отекна гласът му до дълбините на железарския магазин. - Лъже, татко... Този човек не е онзи професор. Онзи е жена.

Ей сега се скапах. Незабелязано посегнах към чантата.

- Какви ги говориш, Яъз - извика Мансур. - Акън дори на мен не каза кой е професорът. Ти откъде знаеш?

Разпери обидено ръце и изплака:

- Истината казвам, батко Мансур... Акън дори ми показа снимка на жената...

- Какви ги дрънкаш - скастри го баща му. - Кога ти показа снимката, Акън?

Лицето му се зачерви и не можа да отговори. Докато младият нехранимайко, който можеше да доведе до смъртта ми, се гънеше пред баща си, успях да отворя чантата.

- Говори, синко! Кога ти показа Акън онази снимка? - повтори Хасан, чието търпение се изчерпваше.

- Преди два дни... - преглътна. - Показа ми я преди два дни. Вечерта, когато заедно излязохме оттук...

Преди два дни... Вечерта на убийството на Нюзхет... И на нападението срещу Акън... Този ли разбойник е бил с Акън? И аз заедно с двамата гробищни обирджии зяпнах изненадано Яъз.

- Заедно ли тръгнахте с Акън?

Питаше Мансур. С тон и поглед, питащи как можа да направиш тази грешка.

- Предложи да отидем до Бейоглу да пием бира. И аз тръгнах...

Хасан попита наивно, без да разбира случилото се:

- Пиян ли погледна снимката? Може да не си разбрал какво виждаш?

Яъз не издържа повече и обвинително ме посочи:

- Не, татко, не разбираш, този човек е измамник...

Останалите двама разтревожено се обърнаха към мен.

- Яъз прави голяма грешка - поклатих глава, стиснал здраво дръжката на пистолета в чантата с дясната си ръка. - Не съм измамник. Аз съм преподавателят на Акън. Професор по история... Ако искате, ще ви покажа документите си...

Думите ми бяха толкова разумни и логични, че Хасан отново се обърна към сина си:

- А бе, синко, ти откачи ли? Защо наричаш господин Мю-щак измамник? Какво пи, бе?

Момчето подскочи, обидено от неразбирането.

- Нищо не съм пил, татко... Нищо не пих, ама оня Акън се оказа педераст.

Баща му поклати глава, без да схване казаното.

- Какъв педераст, бе? Чуваш ли се какво говориш? Какво лошо ни е направил Акън?

- Педераст! Твоят Акън е педераст... Защо не разбираш, татко, той ме заведе у тях...

Хасан спря.

- Педераст ли? Какво значи това? Педераст значи?

Олюля се, сякаш беше получил юмрук в лицето.

- И тоя педераст те заведе у тях?

След разкриването на тайната Яъз се разплака.

- Не знаех, татко, ако знаех щях ли да отида? Каза ми: „Хайде да си допием вкъщи.“ Откъде да знам, рекох си, щом ще вършим бизнес, по-добре да се сближим.

- Какви ги дрънкаш, бе? - ококори се ужасено баща му и гневно сграбчи сина си за яката. - Какво значи сближим?

Момчето се разтрепери.

- Не, татко, не е каквото си мислиш... Нищо не се е случило.

- Как така не се е случило? Нали си отишъл в дома му?

- Отидох, но спасих честта си. Когато сложи ръката си там, разбрах намеренията му. Ей сега ще ти покажа, копеле мръсно... Мислех, че е пукнал.