Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 244
Ахмед Юмит
- Акън нещо не е добре, почива си...
- Да му се не види, да оздравява... Както и да е, професоре, всъщност не Акън, а вие ни трябвате. След като вече се запознахме, по-добре да обсъдим с вас този проблем с гробницата.
Гробницата ли? За какво говореше той? Да не ме бъркаше с Нюзхет?
- Все пак вие сте ръководителят.
Ръководителят... Ясно, мислеше ме за Нюзхет. Добре, но защо Акън е скрил самоличността на Нюзхет? Защото вършеха нещо нередно, затова. Гробница? Да, на Мурад II в комплекса „Мурадие“. Щяха да разкриват гроба му. За токсикологичен анализ. Явно законовите допитвания са останали без резултат. И как не, тръгнали да оскверняват националната гордост. Оскверняване или откриване на истината? Я стига, както и да е... Накрая и мен забъркаха в този злополучен проект... И бързакът на телефона ме мисли за ръководител. Веднага трябваше да опровергая, докато не съм си навлякъл още неприятности... Чакай де, чакай, може да не са неприятности, а шанс. Късметът ми носи на крака удобния случай за разрешаването на загадката. Би било лудост да го изпусна.
- Не е ли тъй, професоре - продължаваше настойчиво да ме убеждава Мансур. - Много време загубихте в разправии с директора на фондациите в Бурса. Няма значение дали е чичо или брат на Акън. Казах му - до когото и да опрете, няма да получите разрешение... А ако бяхте дошли веднага при мен, работата досега да е свършена... Не можах да убедя Акън! Е, сега вече, като се запознахме с вас, няма проблеми.
- Да, но ако говорим по телефона...
- В никакъв случай! - тайнственият му тон би обезпокоил всекиго. - Знаете, господин Мющак, че такива разговори не се водят по телефона.
След изнудвача Адем Дилли осквернителят на гробове Мансур... Браво Мющак, на верен път си. Осквернителят на гробове Мансур... Глупаво определение, какво значение имаше дали е обирджия на гробове или некрофил? Може би човекът от другата страна на линията беше моето спасение.
- Прав сте - опитах се да скрия вълнението си. - Трябва да се видим. Кога?
- Веднага...
- Веднага ли?
Аз не можех да се придвижа толкова бързо, но Мансур беше нетърпелив.
- Няма смисъл да протакаме, професоре. Днес щяхме да се срещнем с Акън. Щом той не е добре, елате вие. С мен е и майстор Хасан... Както знаете, преди е участвал в реставрацията. Познава като петте си пръста не само гробницата, но и джамията, медресето и целия комплекс. Ще обясни и как да влезем в гробницата. Ще ни посочи цена, а аз ще кажа комисионата си. Хайде, чакаме ви в магазина на Зейрек...
- Магазина на Зейрек?
- Не ви ли обясни Акън? Да е жив и здрав, много наивно момче. В железарията на майстор Хасан. Улица „Ибадетхане“, успоредна на джамията „Молла Зейрек“... Та тръгвайте, да не ви чакаме дълго...
- Добре - и след като напълних дробовете си с пропития с лекарство въздух на болничната стая, повторих решително, донякъде да убедя и себе си: - Добре, тръгвам веднага.
42
