Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 243

Адем Дилли? Когато заловят истинския убиец или убийци, и този проблем ще се реши. Ще кажа на Невзат за заболяването си, ще обясня, че не съм признал, защото не съм бил сигурен дали съм извършил престъплението, и край. Може би пак ще ме смъмри, но ще прекрати следствието. Дори помощникът му подметна, че Невзат е добър човек... Даже прекалено... Обнадеждено докоснах изплъзналата се под завивката лява ръка на Акън... Размърда пръсти, аз се притесних да не го събудя, но той леко дръпна ръката си, без да отвори очи. Отново за-диша равномерно. Тъкмо се успокоих, когато отнякъде дочух звън. Моят телефон ли беше? Не, моят не звъни така. А и звънът беше много тих. Май идваше от шкафа отзад. Отворих вратата и звънът се чу по-силно. Идваше от вътрешния джоб на коженото яке, с което покрихме Акън, преди да го качим в линейката. Извадих телефона... На дисплея пишеше Мансур. Дали му беше приятел? Звънеше настойчиво. Може да е научил за станалото и изгаряше от любопитство.

- Ало?

- Ало? Къде си Акън, момчето ми?

Гласът беше сърдечен.

- Ами, аз съм преподавател на Акън...

Мансур сигурно беше изненадан, защото замълча. За да му вдъхна доверие, трябваше да говоря сърдечно поне колкото него.

- Не съм чужд човек, казвам се Мющак, професорът по история Мющак Серхазин...

- О, професоре, най-накрая да се запознаем. Аз съм Мансур... - говорът му наподобяваше чуруликане. - Акън ви пазеше в тайна... Дори името ви не е споменал. Само казваше професор по история... Е, къде е този скитник? Днес щеше да ми се обажда...

Макар да не разбирах защо Акън ме е пазил в тайна, явно въпросният Мансур нямаше понятие за нападението. Трябваше ли сега да разкажа подробно всичко? Не, по-добре да си мълча.