Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 240

„Не на улицата, а в магазина му...“

Какво, да не е престъпление да вляза в магазина?

„Мен ако питаш не е, дори не е престъпление да намушкаш оная женска, но трябва да признаеш, че толкова много съвпадения вече са в повече. А и времето, когато си бил там е многозначително.“

Какво му е на времето?

„Ако помниш, главният комисар каза, че убийството е извършено между 19 и 20 ч. А фишът в дюкяна на онзи безсрамник сочи 19:38... Когато дойде на себе си в блока „Сахтиян“, часът беше 19:42. Точно пет минути разлика. Тоест напълно достатъчно да оставиш двата сандвича и четирите бири на изнудвача, както и кредитната карта, която ще те прати в затвора и със замаяна глава да стигнеш до блока „Сахтиян”...“

Добре, но това не доказва ли невинността ми? Не е възможно за пет минути да вляза в апартамента на Нюзхет, да я убия и да сляза надолу.

„Разбира се, освен ако не си я очистил, преди да отидеш в магазина...“

Ако не съм я очистил... Вероятност след вероятност... Все недоказуеми. Не, драги ми, това, че Адем Дилли ме е видял вечерта в магазина си, изобщо не доказва, че съм убиец.

Разсмя се весело.

„Твоят главен комисар би казал: „Прав сте, професор Мю-щак, това са недоказуеми неща. Когато сте пристигнали в апартамента, е било 19:40 ч. Тоест не бихте могли да извършите престъплението. А това, че скрихте от нас посещението си в апартамента, грижливо изтрихте пръстовите си отпечатъци, извадихте оръдието на убийството от шията на жертвата и го хвърлихте в морето, няма доказателствена тежест. Ако твърдите, че сте невинен, така да бъде“, и би закрил делото. А бе, ти идиот ли си? С тези улики и информация дори най-милостивият прокурор ще те прати в затвора, без да му мигне окото. Ясно е като бял ден.“

Добре, но кой тогава нападна Акън? Да речем, че аз съм заклал Нюзхет, а бившият ми асистент? И него ли аз съм ранил? Хубаво, имал съм достатъчно причини да убия старата си любов, но защо да нападам Акън?

„Това не мога да кажа, но ако не озаптиш оня бъбривец Адем...“

Ако не го озаптя... А как да стане това?

„Много просто, докосвайки веднъж, не, за по-сигурно поне три пъти по-лекия от перушинка спусък на пистолета, който перчещият ти се баща никога не използва по предназначение... И хайде честито, няма Адем, няма проблем.“

Не дрънкай глупости... Никого не мога да убия... Или поне докато умът ми си е на мястото. А и Адем е склонен на компромиси. Може би това е единственият ми шанс. Поне за известно време мога да го спра с пари и през това време делото да бъде прекратено. Чандарлъ не беше ли пробвал този начин? Не беше ли предложил на Мехмед II лъскави византийски алтъни на златен поднос?

„И какво стана, като ги предложи? Завоевателя го арестува на следващия ден след превземането на Константинопол... И след четирийсет дни - право в ръцете на палача... Ето ти резултата. А ти какво правиш? Опитваш се да решиш проблема с подкуп като Чандарлъ Халил. А тръбиш наляво и надясно колко добре познаваш султан Мехмед Завоевателя. Грънци познаваш. Ако го познаваше, щеше да знаеш как да решиш проблема. Как бил решен гордиевият възел? Говоря за Александър Велики. Идола на Завоевателя. Шат, с един удар на сабята. Така решава и нашият Завоевател, по същия начин, със скоростта на светлината... След като превзел Константинопол, не слязъл от коня, не съблякъл ризницата, не прибрал сабята. Десет години воювал. Казват, че превзел точно двеста града... Животът му е легенда... Пътят - низ от победи... Защо - защото подчинил света. Ако ти не ги подчиниш, те ще те подчинят. Двукракото, наречено човек, разбира само от сопа. Уважава само силата. И гьостерицата върши работа. Хайде да вървим по отъпканите пътеки, доказали правотата си, и по най-бързия начин да се справим с оня Дилли, та да се свърши веднъж завинаги...“