Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 239
Ахмед Юмит
- Не, бате, не се паникьосвайте. Полицейската работа е дълга и широка... - добави Адем, разбрал тревогата ми. - Преди малко идва Сезгин. Да си купи цигари. Там му разказали играта. Нещастният, няма никаква вина... Та той ми каза, че полицаите обръщали с главата надолу апартамента на госпожа Нюзхет... Тръгвали си чак вечерта... Но то не се знае. Да не си навличаме напразно неприятности - и извади от джоба евтина визитка, отпечатана на евтина хартия. - Имайте я за всеки случай. Дайте ми и вашия телефон... - погледна ме очаквателно.
Продиктувах му телефонния си номер, нямаше как да откажа, беше ме спипал натясно. Грижливо си записа цифрите.
- Скоро ще ви потърся. Няма нужда да идвате до Шишли, аз ще дойда където поискате. - Вероятно се бях намръщил, за-щото добави: - Не се безпокойте, бате Мющак... Ще ме натъжите... Не бойте се, ще оправим тази работа...
41
„Няма ненаказано престъпление.“ Макар и хиляди години да са минали от тази мисъл, която е юридическата обосновка на око за око, зъб за зъб, тя още е в сила. Естествено, не бих защитил глупости от рода няма възмездие, ако не убием отнелия човешки живот, но вече съм сигурен, че престъпникът е прокълнат вовеки веков. Колкото и да се старае убиецът, не може да измие кръвта от ръцете си и никога не може напълно да се освободи от легналата на плещите му тежест от съюза с архангел Михаил. За външните наблюдатели може да са интересни сценариите за убеждаване на полицията, прокурора и дори себе си и търсенето на всевъзможни вероятности, но всичко е напразно. Възмездието за извършеното престъпление дамгосва челото ни с невидимо желязо. Неизбежно е като смъртта. Това петно може да не се забележи веднага, но рано или късно се проявява. Всички напъни за спасение, лъжите, опитите за прехвърляне на вината другиму могат да забавят малко появата на петното на челото ни, но пълното му заличаване не е далечна вероятност, а абсолютна невъзможност.
Изпречването на пътя ми на подлия син на Наил Дилли -Адем - още веднъж ми припомни тази безспорна истина. Щом съм убил Нюзхет, трябва да си платя. Всички тези мисли бързо прелитаха през ума ми, докато вървях от магазина към булеварда. А цената беше много по-голяма от парите, които Адем щеше да поиска от мен. Да, беше възможно протакане чрез редовни месечни вноски за този безсрамник... Вижте ме само... Уважаваният учен, който цял живот е стоял настрани от кавги и побои, избягвал е провиненията и неприятностите, истанбулският аристократ Мющак Серхазин се превърна в играчка на изнудвач, способен на всякаква мерзост за пари.
„Трябваше да помислиш за това, преди да убиеш!“ Психопатът в мен се хилеше зловещо от тъмната си пещера, показвайки остри като ножове зъби. „Кой си ти, та да убиеш човек? Виж как оплеска всичко.“
Започнах да възразявам, че дори не е ясно дали аз съм извършителят.
„Пак лъжеш! И то себе си...“
Прав беше, но упорито се държах за вероятността да съм невинен като за изгнила сламка.
Защо пък да лъжа, това, че онзи джамбазин Адем ме е видял на улицата, не доказва, че съм убиец... В този момент на същата улица са могли да бъдат много хора.
