Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 238

Отбягнах погледа му. Почувствах върху плещите си неопределена тежест. Страхлив, стеснителен допир. Уплашеното докосване на предателя... Адем уж ме утешаваше.

- Не се измъчвайте, батко Мющак... Не можеш да промениш съдбата... Много добре ви разбирам. И ви оправдавам -какъв ужасен подтекст се четеше в уж тъжния му поглед. - А и то се знае, мъртвите са си мъртви... Аллах да прости кака Нюзхет, повече нищо не можем да направим за нея - опита да се усмихне, но не успя. - За нас обаче животът продължава - и замълча. - Ето, аз имам двама ученици. Благодаря Богу, чудесно се справят в началните класове... После ги чака гимназия, университет... Едно време търговията вървеше. А сега наоколо само супермаркети... Продават по-качествени и по-евтини стоки от нас. Трудно преживявам, много трудно... Аз винаги съм ви обичал, бате Мющак. Кака Нюзхет беше от махалата, но сам Бог знае, че вие си имате място в сърцето ми... Винаги сте били добър с мен... Винаги щедър.

Естествено, и отсега нататък щях да бъда щедър. Щях да плащам редовно и без забавяне, да помагам за наема, училищните такси и покупките на жена му. А Адем нямаше да каже никому, че онази вечер е видял батко Мющак, нито да покаже слипа от кредитната карта. Да се направя, че не разбирам? Не, стратегията на щрауса не върши работа пред такива лисици. Да го стисна за яката и да му река: виж, момченце, на мен тия не ми минават. Аз ли? Мющак Серхазин да стисне някого за яката... Няма как, но да речем, че го направя, този негодник ще ми забие една глава и веднага ще ме просне на земята. А може той да ме пипне за яката и да ме отведе в участъка.

„Още щом го видях, усетих нещо нередно, господин главен комисар... Батко Мющак беше обезумял... Грабнал ножа за писма и го забил в шията на старата си любов...”

Дали Невзат щеше да му повярва? Защо пък не? Защо да ме клевети без нужда някакъв продавач? А и да не повярва, нали съществува слипът от кредитната карта. Положението ми безспорно беше много тежко. И с всяка прекарана тук минута ставаше все по-тежко. Бързо се изправих.

- Трябва вече да тръгвам...

Прие тревогата ми с разбиране.

- Прав сте, батко Мющак, не бива да ви видят тук.

Настръхнах, сякаш Невзат и младият му помощник надзъртаха през вратата на магазина.