Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 235

Крачка по крачка се отдалечавах от блока „Сахтиян“. Оставях улицата на Нюзхет зад себе си, но сякаш с всяка стъпка се приближавах все повече и повече към същността и, която никога нямаше да ме напусне. Едва ли не, завивайки зад ъгъла, щях да се сблъскам с ненакърнимия образ на жената, която пазех в душата си като свещен залог. Но една ръка, докоснала рамото ми, предотврати тази среща.

- Господин Мющак! Господин Мющак!

Обърнах се. Лице с увиснали бузи, помътнели очи над огромен червен нос. Мършав като перце човек. Стори ми се познат, но не можах да си спомня.

- Да, моля?

Напуканите от студа устни се размърдаха и през тях се показаха пожълтели от никотина зъби.

- Бате Мющак?

Господинът се беше превърнал в батко. Не харесвам такова бързо интимничене. Нито побутване по рамото насред път...

- Не ме ли познахте, бате Мющак?

Това не бяха ли думи на Сезгин? Явно пак някакъв познат от миналото... Присвих очи и се помъчих да си спомня; не, не помнех този безформен мъж, неуверено помръдващ в червено-кафявото си яке.

- Адем... - измърмори. - Синът на Наил Дилли...

За какво говореше, кой ли беше Наил Дилли?

Посочи тясното магазинче насреща. С най-различни сирена, салами и наденици във витрината... И над него отново табела отпреди много години... Деликатеси „Дилли“... Където правеха любимите на Нюзхет сандвичи с кашкавал... „Като идваш, отбий се при Дилли и вземи един сандвич с кашкавал... С бира „Текел”...“ Когато се запознахме, беше почти дете, а сега станал възрастен мъж... Не можеш да избягаш, не само спомените, а и животът току те сграбчва отнякъде.

- Адем, а... Здрасти... Когато се видяхме за пръв път, бяхте дете.

Многозначителен израз в тъмните очи без мигли. Явно не повярва. Погрешно ли си спомнях? Нее, тогава в дюкянчето имаше едно десетгодишно дете... Дори няколко пъти ни донесе сандвичи в апартамента на Нюзхет. Този зачервен мъж не можеше да бъде друг.