Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 228

След няколко дни бащата получил писмо от принц Баязид. Той го молел за прошка, пояснявайки, че приемал средствата за отслабване, но като разбрал грешката си, ги отказал. Не бива да подценяваме тази кореспонденция. Защото след предупреждението на Завоевателя Баязид II преживял истински шок и станал дълбоко религиозен. Но истинският проблем между тях двамата не бил този. Баязид II не бил напорист като баща си. Нямал идеали като основаване на велика империя и обединяване на човечеството под един флаг. А брат му Джем приличал на баща си. Той също като Завоевателя бил широко скроен. Бил амбициозен, умен, напорист и се интересувал от бойни изкуства, занимавал го както Изтокът, така и Западът. Да, Джем султан бил синът, който можел да претвори идеите на баща си.

- Били са воини, нали? - възторжено попита Али. - Прекарали живота си върху конете. Препускали от фронт на фронт.

- Да... Почти целият живот на Завоевателя преминал в завоюване, но не бива да си го представяме като кръвопиец. Той е искал да основе световна империя от различни религии, езици и хора. Завладяването на Константинопол показало, че това е възможно. Но само войната не била достатъчна за завладяването на света, той отчитал значението както на воюването, така и на науката, религията и изкуството. Много добре знаел, че може да задържи отвоюваните със сила територии единствено чрез култура. С културата на велика империя, признаваща правото на съществуване на различни народи и религии... Заради това е държал в столицата православния патриарх и главния равин. Поръчал на Амируцес карта на света, за да може да определи по-точно границите на вероятните държави, които да влязат в империята му. Не само той, а и враговете му са вярвали в този идеал. Пий II, тогавашният папа, му отправил покана да приеме християнството. Писал му, че ако го стори, ще стане най-силният владетел в света и ще му бъде присвоено званието „Император на гърците и Изтока“. Макар и да не се знае дали това писмо е стигнало до Завоевателя, мечтата му все пак не е била сън. Да, той познавал както Изтока, така и Запада. Изучил историята на Рим. Бил впечатлен от велики за времето си мислители и произведенията им като Георгий Трапезундски, Амируцес, Бенедето Деи, Гаетали Джакобо, Креацо д’Анкона.

- А мюсюлманските учени? - прекъсна ме Али. - Като Ак-шемседин... Не се ли е учил от тях?

Явно тази тема беше присърце и на младия комисар.

- Прав сте, господин Али - усмихнах се. - Мехмед е взел първите си уроци от моллите и богословите... Молла Гюрани, Ходжазаде Муслихидин, молла Иляз, Сирацедин Халеби, молла Абдулкадир, Хасан Самсуни, молла Хайредин и Акшемседин са сред ислямските учени, разширили кръгозора му. Той обичал да дискутира на религиозни и философски теми. Естествено, искал и тримата му синове да са като него, но за жалост съдбата много не се съобразява с желанията на човека, пък бил той и повелител на света. Както споменах преди малко, средният му син Мустафа починал млад, Баязид II изобщо не приличал на баща си и може би празнината щял да запълни Джем султан, но той не станал падишах.