Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 230

- Може и да сте прав - погледът ми все още беше върху схемата. - Колкото и да липсват каквито и да било доказателства или писмени свидетелства, че Мехмед II е отровил или наредил да отровят баща му, Нюзхет би могла да изгради тезата си около това предположение - извърнах поглед от имената, предопределили съдбата на Османската империя, и го насочих към човека, който вероятно щеше да предопредели моята. - Обаче трябва да ви призная нещо. Мнението ми промени не само тази схема, преди малко на вратата се сблъсках със Сезгин.

- Да, по време на убийството е играл комар в клуб в Бо-монти... Знаете, че хазартът е забранен. В началото не ни каза, но като разбра, че положението е сериозно, се видя принуден да признае. Свидетели потвърдиха. И понеже нямаме други улики, трябваше да го пуснем.

- Не става дума за това... Сезгин сподели интересна подробност. Нюзхет е ходила в Бурса. Останала е там две нощи.

В погледите и на тримата се четеше един въпрос: За какво е ходила в Бурса?

- Гробницата на Мурад II се намира в мемориала „Мура-дие“ в Бурса...

Втренчените в мен очи развълнувано трепнаха. Отново най-бързо реагира най-възрастният:

- Естествено, токсикологичен анализ... Щели са да проучат дали падишахът не е бил отровен. А отворили ли са гроба на Мурад II?

- Не зная, тъй като Нюзхет не е споделила с племенника си.

- Някой все ще знае - промърмори главният комисар. -Жената няма да тръгне сама да разравя гроба на султана, я. Всъщност Тахир Хакъ спомена, че госпожа Нюзхет била много своенравна...

Я виж ти, значи професор Тахир, дето ми се правеше на много почтен, не е казал на полицията за Акън. Защо? Може би не му е дошло времето... Не ставай дете, Мющак, Тахир Хакъ не прави нищо случайно. Щом не е казал за Акън, значи има някаква причина. Защото тайфата му е възнамерявала да отнеме думата на Акън, но нещата са се объркали... И сега какво трябваше да направя? Дали да разкажа какво ми е споделил Тахир Хакъ? Не, не, трябва да изчакам. Но трябваше да кажа за бившия си асистент. Укриването на връзката ми с Нюзхет бездруго породи достатъчно съмнения, та ако замълча и за Акън...

- Всъщност Нюзхет не е била сама...

Погледите и на тримата бяха еднакво изненадани.

- С нея е бил Акън. Той е бившият ми асистент. Но досега не знаех, че е работил с Нюзхет. По-неприятното е, че Акън е бил нападнат в дома си.

- Нападнат? - отвърна Невзат. - Мъртъв ли е?

Точно тази реакция очаквах.

- Не, само е ранен. Мислех, че това не е толкова важно...

- Мислехте! - избухна мълчалият досега Али. - Как може да мислите така? Та той е работил с жертвата.

Наведох глава като провинило се дете.

- Не зная, извинете, но просто не ми дойде наум...

- Кога е бил нападнат?

Сега питаше Зейнеп... Радвах се, че съм отхвърлил обвиненията, но не можех да кажа: в нощта на убийството на старата ми любов, не желаех да узнаят, че съм направил връзката.

- Преди две вечери...

- Тоест в нощта на убийството на Нюзхет - направи връзката Зейнеп.