Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 227

- Говорят, че след превземането на Истанбул Завоевателя наредил тридневно плячкосване - отново се интересуваше Али. Погледът му като моя беше впит в портрета на великия владетел. - Вярно ли е, професоре?

Загърбих портрета и погледнах младия комисар.

- Според исляма плячката е изконно право на победителя, господин Али. А и за повечето войници тя е била своего рода мотив в тази смъртоносна битка. Трябва да си припомним, че Завоевателя на два пъти е пратил вест да се предадат, но император Константин е отказал. И когато градът паднал, Завоевателя разрешил на войниците да плячкосват, сдържайки обещанието си. Те нямали милост към населението, отнели богатствата му и поробили близо петдесет хиляди. Говори се, че още толкова са били убити. Когато на втория ден Завоевателя влязъл в града, прекратил това насилие. Щом забелязал ширналата се в града диващина, съжалил за разрешението за плячкосване.

Притеснен от чутото, Али отмести поглед от портрета, а аз се вгледах в него отново. Отляво и отдясно имаше две картини, за които се твърдеше, че също са на Белини. Дясната бях видял в дома на Акън. По-точно - маслената картина „Мехмед II и синът му“, която висеше в коридора, където заварих полу-живия Акън. Предполагаше се, че става дума за Джем султан. Лявата представляваше миниатюра на Баязид II. Сам... Осмият османски падишах в цялото си великолепие... Приближих до картината със Завоевателя и Джем султан.

- Султанът и принцът...

- Джем султан, нали? - отговори ми Невзат. - Двама синове ли е имал Завоевателя?

- Трима - поправих го. - Трима принцове. Най-големият е Баязид II, средният и може би най-обичаният бил Мустафа и третият - Джем... Мустафа починал седем години след баща си, през 1474 г. Така след Завоевателя тронът бил оспорван от Баязид II и Джем султан и спечелен от по-големия.

Интересът на главния комисар растеше.

- Кого е предпочитал Завоевателя?

- Най-вероятно Джем... - посочих принца, гледащ възторжено баща си. - Съществува една интересна история в тази връзка. Докато Баязид бил губернатор в Амасия, под влиянието на Хъзър пашазаде Махмуд и мюейезаде Абдурахман се отдал на разгулен живот. Дори казват, че се пристрастил към афиона. Но султан Мехмед Завоевателя, който имал очи и уши навсякъде, веднага научил. Изпратил ферман на учителя му, Фенаръзаде Ахмед, и попитал защо не е попречил на това. Заповядал незабавното отстраняване на Хъзър пашазаде Махмуд и мюейезаде Абдурахман. Поискал и писмено обяснение откога и как употребява синът му въпросния наркотик.

В отговор на писмото учителят съобщил, че е видяна сметката на двамата виновници, с които принцът всъщност не бил толкова близък.