Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 229

- Вечният проблем в света - бащи и синове - отбеляза Не-взат. - Никой не знае какво ще излезе от детето му.

- Прав сте... Мехмед не е бил любимият син на Мурад, но е заел мястото му. Баязид също не е бил любимец на баща си, но е наследил трона. Съдбата на Мурад и Мехмед е еднаква -властта поемат нежеланите деца...

- Но в тази история ситуацията е по-трагична - посочи Не-взат две миниатюри на стената, увеличени в еднакъв размер. Едната беше портрет на Мурад II от султанската библиотека, а другата - картина на художника Осман за интронацията на Мехмед II в Одрин... Двама султани, властвали един след друг... - И по-ужасна може да се каже. Син да посегне на живота на баща си...

- Смятате, че смъртта на Нюзхет е свързана с това... - попитах, сякаш се опитвах да проумея.

Сега той посочи стената с вратата:

- Като видите този чертеж, ще си помислите същото.

На картона върху стената имаше схема. Родословното дърво на двамата султани. Най-отгоре беше Мурад, отдолу бяха изписани имената на синовете му. Ахмед, Алаедин Али, Мехмед, Хасан, Орхан и малкия Ахмед... Шестима принцове с рождените им години, места, дата и място на смъртта... Имената на майките не фигурираха. Никой не се интересуваше от майките. С изключение на Мехмед под останалите петима принцове мястото беше празно, бял картон... Пет ненавременни смърти в тази белота... Три от болест, две от убийство. Само мястото под Мехмед не беше празно. Три имена, изписани едно до друго: трима принцове... Баязид, Мустафа, Джем... Мустафа и Джем споделят обща съдба. Преждевременно слизане от сцената... Две ранни смърти... Под името на Баязид осем мъжки имена... Щастливи или нещастни, осем принцове... Поне седмината са нещастни, печели Селим...

- Липсва бащата на Мурад II - показалецът на Невзат сочеше едно по едно имената на султаните в схемата като ени-чарско копие. - Не е имало нужда да добавя децата на Явуз султан Селим. Госпожа Нюзхет се е интересувала единствено от Завоевателя и баща му. Нека сглобим пъзела. Достоевски и отцеубийството... Мурад II и недолюбваният му син Мехмед II... Принц, чийто трон е отнет насилствено и може би по тази причина амбициозен, решителен и жесток при нужда... Нека не забравяме, че макар и принцове, за децата бащината обич е много важна. А Мурад е наредил в прословутото си завещание да не полагат сина му до него. Винаги е странил от сина си. И древният закон: властта добива истинския си смисъл в личността на един човек... Смятам, че госпожа Нюзхет е построила тезата си върху тази мисъл. Премахването на претендентите за престола... Независимо баща или син...

Нямаше смисъл повече да крия, че съм на същото мнение. А и тази потайност нямаше да ми бъде от полза. Ако Сезгин не беше убиецът, оставаха Тахир Хакъ и студентите му. Естествено, в случай че Невзат не подозираше мен. Тази вероятност не биваше да се пренебрегва. Точно заради това вече трябваше да споделя с главния комисар мислите си. Но не всички, бях обещал на Тахир Хакъ, че няма да споделя подозренията си към Четин.