Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 226
Ахмед Юмит
- Сиреч отцеубийство, детеубийство и братоубийство... - и посочи коридора, сякаш там беше доказателството на думите му. - Заповядайте, да идем в кабинета на госпожа Нюзхет. Искам да ви покажа нещо.
39
Влязохме в тесния коридор, из който търчах обезумял преди две вечери. Вратата на спалнята на Нюзхет беше затворена. Минавайки покрай банята, сякаш усетих тъжния мирис на вио-летки, но не му обърнах внимание, понеже бях обзет от тревога дали не са намерили пръстовите ми отпечатъци в спалнята. Голяма беше вероятността да съм пипнал нещо, ако в онези тъмни часове съм влизал там. Може да са намерили някакви следи. Изведнъж се улових в безсмислието на това. Пръстовите отпечатъци не се виждаха с просто око, иначе биха ме призовали в лабораторията. Не, пак ме хващаха параноята и глупавите съмнения, породени от чувството за вина...
Кабинетът се намираше в дъното на коридора. Нюзхет беше избрала най-светлата стая в апартамента. Голяма, с изглед към котешката градина. Да, Нюзхет наричаше малкото залесено пространство отзад котешка градина. Обитателите на квартала бяха превърнали мястото между срещуположните блокове в животинско свърталище. Дали все още беше такова?
Като влязох в стаята и градината, и котките се изпариха от ума ми. За момент се почувствах изправен пред султан Мехмед Завоевателя. Както каза и Сезгин, Нюзхет беше превърнала стаята в нещо като храм. Вниманието ми първо привлякоха чертежи върху сламеножълта хартия, залепена на прозореца. Нахлуващата отвън дневна светлина им придаваше вид на сцена от Хадживат и Карагьоз. Приближих се. Наивни рисунки, очевидно направени от детска ръка: конска глава, кукумявка, нещо подобно на коза или дявол, полумесец, опити за изписване на тугра, арабски, гръцки и латински букви...
- Скици по време на лекция, упражнения по език - промърморих. Али се ококори и попита заинтересовано:
- Скици на султан Мехмед Завоевателя ли?
Сякаш внезапно тежката атмосфера на разпит се беше разпръснала и разговаряхме за мило роднинско дете, та и четиримата придобихме умилително изражение.
- Така се предполага. Трудно е да се твърди със сигурност, тъй като такива документи не са изследвани надлежно... Но е много вероятно рисунките да принадлежат на Мехмед II.
- Знаел ли е наистина седем езика? Английски, френски, руски...
Истинското дете всъщност беше стараещият се да изглежда строг комисар. С Невзат се разсмяхме едновременно.
- Английски ли? - попита главният комисар. - За Бога, Али, че тогава имало ли е нужда от английски? Британия тогава не е била важна държава... Дори Америка още не била открита. Османският е бил далеч по-разпространен, нали, професоре?
- Прав е господин Невзат, през първата половина на XV век британците се мъчели да прекратят Стогодишната война. Английският не е бил световен език като днес. Но се смята, че Завоевателя освен турски е знаел арабски, персийски, гръцки и славянски.
Обръщайки глава, погледът ми попадна върху репродукцията на известния портрет на стената, в който преобладаваха червени, черни и жълти цветове - на Завоевателя, нарисуван от известния венециански художник Джентиле Белини. Великолепният портрет, нарисуван 27 години след превземането на Константинопол, бил изнесен от двореца от наследилия Мехмед II на трона негов фанатично религиозен син Баязид, купен от венециански търговец и пренесен в Италия. Недооценената от нашите учени рисунка преминавала от ръка на ръка и накрая стигнала до лондонски музей.
