Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 225

- Какво стана, като се срещнахте за пръв път? Какво почувствахте, като я видяхте насреща си?

Отново Зейнеп и отново прочувствен въпрос за любовта. Така ли е наистина? Или пак ме изпитват? Огледах ги незабелязано - и тримата бяха впили очи в мен. Не, повече не биваше да рискувам, трябваше да кажа истината. Че не сме се виждали двайсет и една години? Не би ли било доста странно да я обичам още, след като не сме се виждали толкова дълго време... Маниакалната страст на болен човек... После онази внезапна покана от Нюзхет... Която уж съм отхвърлил. Промених решението си на момента.

- Отчуждение... - Трябваше да се постарая да прозвучи двусмислено. Ако знаеха, че не сме се виждали, щях да уточня, че имам предвид телефонния разговор и да се измъкна. - Да, отчуждение, това беше първото ми усещане. Още щом чуете гласа и разбирате, че това не е жената, в която сте били влюбен преди години. Чужд човек, далечен...

- Разочарован ли бяхте?

- Смесени чувства, госпожице Зейнеп, и разочарование, и радост. От една страна, тъга - че точно тази жена ли съм обичал? От друга, радост - колко хубаво стана, че я забравих...

- А професионална завист? Тя също е историк като вас. И то много успешен...

Ето го отново царят на логиката Невзат.

- Има вероятно. Но аз никога не съм бил амбициозен. Учих история, понеже я обичам... За да разгадая миналите събития... Да прозра истината през мъглата. Приятна работа. Харесвам повече момента на достигане до истината, отколкото издигането в кариерата. Да намериш нови документи, да забележиш в тях дребни детайли и посредством тях да установиш, че нямаш и понятие за нещо, което си мислел за познато. Самото това усилие е приятно. Всъщност малко наподобява вашата работа. Да стигнеш до истината, да разрешиш загадката, да откриеш убиеца. Е, не е точно едно към едно... Има различия. Например при нас няма кръв и трупове...

- Така ли смятате? - попита алегорично Невзат. - Аз мислех обратното. Дори кръвта да е засъхнала отдавна и от трупа да са останали само кости, вашата професия е по-страшна, занимава се с по-жестоки престъпления. Вземете мен... От години съм в тази професия, но дори само броят на жертвите в битката при Отлукбели стотици пъти превишава този на престъпленията, които разследвам.

- И така може да се каже, господин Невзат. Много от историците твърдят, че историята на човечеството не е нищо друго освен колективно престъпление. Но това е малко неточно. За-щото хората едно време са правили и друго, освен да се унищожават взаимно.

Истинският вариант на фалшивата усмивка, която преди малко лепнах на устата си, се появи по лицето на Невзат.

- Мисля обаче, че старата ви любов се е интересувала повече от първата част. При това от престъпления в семейството... Широко разпространената в Римската империя традиция... Как бяха онези думи на английски?

- Patricide, Filicide, Fratricide... - припомних му.