Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 222
Ахмед Юмит
38
Както в деня на убийството, така и сега бутнах с върха на пръста светлокафявата дървена врата. Тя изскърца и се отвори към малкото антре. Както и тогава. Стени, посивели от времето в замърсеното антре... Вдясно на закачалката зеленикаво манто, до мен тъмнокафяв шал... Дрехите на Нюзхет... Усетих тежък поглед.. На Нюзхет ли? Вдигнах глава и страхливо огледах кабинета. Не, срещнах не застиналите сини очи, а блестящи от живот кафяви. Младо смугло момиче ме оглеждаше.
- Здравейте, господин Мющак.
Тук явно всички ме познаваха... Пак ли някой от миналото?
- Здравейте!
Все още не схващах коя е, но тя продължаваше да ме гледа възхитено.
- По-висок сте, отколкото си ви представях, господин Мющак. И по-едър... - забелязала неучтивостта си, продължи: -Извинете, не ви се представих. Комисар Зейнеп. - И протегна ръка с латексова ръкавица. - Аз съм помощник на главен комисар Невзат.
Явно един от заподозрените на таблото със снимки в полицията бях аз. От часовете разговор за мен между майстора по престъпленията главен комисар и откачения му колега Али, гледащи снимката ми, възприемчивото момиче, което виждах за пръв път в живота си, беше добило доста информация. Сигурно дори ми беше направила психологически профил. Само че не се държеше като към убиец. Защото още не беше сигурна. Или имаше своеобразна тактика на разпит като хитрия си началник. В никакъв случай не можех да и се доверя.
- Интересувате ли се от литература, господин Мющак?
Това пък защо?
- Литература, имам предвид четете ли романи?
Достоевски ми дойде наум... Отцеубийството... Завоевателя и баща му... Голямото съмнение на Нюзхет... Шестият османски падишах Мурад II, който чака токсикологично изследване в отворената си гробница в Бурса... А трябваше да се сетя за Толстой...
- Разбира се, чета... Животът е скучен без романи...
- На същото мнение съм, романите са по-забавни от разкриването на престъпление. Но вероятно вашият интерес към литературата не се ограничава само до четене?
Какво целеше това момиче, започваше да ме изнервя, но докато се канех да я попитам, на отворената докрай врата на хола се появи лицето на Невзат.
- О, професор Мющак... Дойдохте значи. Да си кажа пра-вичката, вече бях загубил надежда.
Стиснах дружелюбно подадената ми ръка.
- Моля да ме извините... Тахир Хакъ провеждаше открит урок. За Завоевателя... Оттам идвам, и аз участвах.
Веднага забрави за закъснението ми.
- По стъпките на Завоевателя, а... - рече възторжено. - На-времето я правел Яхия Кемал. Веднъж се включила и мама. Не можеше да се наприказва. Да можех и аз да отида. Ще повтори ли господин Тахир?
- Мисля, че да. Но вече доста остаря. Всеки път се оплаква, че му е омръзнало и дотегнало, но щом минат няколко месеца, не може да устои на подканите и отново се захваща с организацията... И винаги ме включва. Няма сватба без тъпан. Уморява се, естествено, и аз му помагам... Напуснах обиколката по средата, понеже ми се обадихте, че имало нещо важно...
