Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 219

Дори моментно колебание би ме унищожило.

- Виждахме се, естествено...

- Тогава сте се срещали навън... Защото не съм ви виждал тук.

- Виждахме се в университета - тръснах първата хрумнала ми лъжа. - Идваше при мен.

- Да бяхте дошли тук, много ми се щеше да си поговорим. Всъщност идваше онази ваша роднина.

Кого ли имаше предвид?

- Коя роднина?

- Онази психоложка...

По гърба ми потече пот.

- Коя по-точно?

- Онази с роговите очила... Дето носи кожен панталон.

Уплашен да не излезе каквото си мисля, попитах:

- Шазие ли?

- Да, госпожа Шазие... Засякохме се на два пъти.

Шазие се е срещала с Нюзхет? Какви ги вършеше това момиче? Какво криеше от мен? А може би е знаела, че „Рубинените очи“ са у Нюзхет. В такъв случай защо ме изтормози снощи?

- Тя също изглежда добър човек като вас... Защо да си кривя душата, когато видях тук госпожа Шазие, си помислих дали няма да се съберете с леля.

Въпреки че размишлявах по игрите на Шазие, думите му ме натъжиха.

- Да се съберем ли? - усмихнах се горчиво. - Това отдавна приключи, Сезгин...

Отмести очи, сякаш той беше виновен за раздялата ни.

- Зная, господин Мющак... Раздялата ви много ме наскърби... Винаги съм мислил, че ще се ожените. Много се ядосах на леля, като разбрах, че заминава за Америка.

Всички мислеха така - горката ми майчица, проклетата ми леля, уж единственият ми другар в живота Шазие, Тахир Хакъ, дето ми беше като баща, че дори и стрина Кадифе... И всички, които ни познаваха в университета... Само не и Нюзхет. Много късно го разбрах... Може и тя да не е осъзнавала какво мисли.

Може и тя късно да е разбрала. Сигурно заради това така пани-чески ме остави и побягна... Внезапно установих, че започвах да разбирам Нюзхет. Това ми се понрави.

- Не бива да и се сърдите - посъветвах Сезгин. - Чувствата на хората се променят.

- Да, но според мен леля не беше права. Отиде, та се омъжи за оня Джери. Какъв грубиян. Веднъж и счупил носа.

- Какво? - викнах. - Биел е Нюзхет?

- Не често, разбира се... Но я е биел. Аз научих по-късно. При едно завръщане от Истанбул заварила Джери в собствения си дом, в собственото си легло с нейна студентка. Превъртяла и се нахвърлила върху му. А той, без да се интересува, че има дама насреща си, и отпраскал един юмрук. Само че улучил накриво и и счупил носа на три места. Тя направи пластична операция, тоест било е сериозно...

Заболя ме като че ли беше счупен моят нос. Ако ми паднеше онова животно Джери, щях да го убия, без да ми мигне окото. В ушите ми отекна подигравателен смях. „Ти никого не можеш да убиеш, Мющак.“ Криещият се в тъмното агресивен мъж се беше събудил и отново ме настройваше. „Не само да убиеш, да удариш дори не можеш. Не се пали напразно. А и за какво се ядосваш на Джери, той е познавал Нюзхет по-добре от теб. Я виж как не го е напуснала дори със счупен нос...“

Веднага пропъдих изнервящия ме човек в сенките, но думите му останаха в съзнанието ми. Не можах да се удържа да не попитам Сезгин:

- След счупването на носа продължи ли да живее с Джери?