Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 218

Този разговор бях водил и преди. Теоман беше говорил за гроб, преданият приятел на Акън...

- Какъв гроб - подпитах. - Да нямате предвид гробница?

- Гробница, да... От онези исторически неща... - по лицето му се появи изражение на нещо средно между снизхождение и усмивка. - Онова момче хомосексуалист... Асистентът на леля ми...

- Акън?

- Да, точно той. Щели да намерят кой да отвори гробницата.

Това съвпадаше с разказа на Теоман. Или старата ми любов се беше докопала до важна информация за смъртта на Мурад II, или поне се е надявала на това. Доколкото разбирах, ключът към престъплението беше в тази гробница.

- Защо трябвало да разкриват гробница?

- Не зная.

- А казаха ли за чия гробница става дума?

- Не. И да са казали, не съм обърнал внимание. Това е от вашата компетенция, господин Мющак... Понеже не съм се заинтересувал...

Трябваше да разчовъркам спомените му:

- Дали не са споменали Мурад II? Бащата на Завоевателя?

- Бащата на Завоевателя ли? Не, бих си спомнил - опроверга, сякаш бях казал нещо погрешно. - Добре де, не съм историк, но като става дума за Завоевателя... И аз го обичам колкото вас... Как да забравя, ако става дума за баща му... Възможно ли е?

- А къде е тази гробница? В Бурса?

- Бурса... - светна умореното му лице. - Да, в Бурса ще да е... Преди три месеца отидоха там с моята кола. Леля и асистентът и... Останаха в Бурса два дни...

Значи, не се лъжех, Нюзхет е искала разкриването на гробницата на Мурад II.

- И разкриха ли гробницата?

- Не съм ги попитал... Асистентът блъснал колата ми. Нищо съществено, леко изкривяване на десния калник, но се притесних... Мерцедес, не е евтина кола. Затова се ядосах. Даже няколко дни бяхме скарани с леля...

- Повече не заговори ли за това?

Разбра погрешно въпроса ми поради безсънието от снощи.

- После леля ми обясни... Някаква статуя в Бурса... Ударили колата в тротоара...

- Не, питам какво е правила леля ти в Бурса.

- Не, не сме говорили за това - отметна глава.

- А след това отидоха ли пак в Бурса?

- Повече не поискаха колата ми... И да са ходили, не зная. Но леля не напусна Истанбул - оживиха се сините му очи. -Толкова ли е важна гробницата в Бурса?

- Знам ли... Опитвам се да разбера защо е била убита Нюзхет.

- Работите... - погледна ме със съмнение. - С полицията ли?

Спипа ме натясно, ако продължеше в този ред на мисли, много скоро щеше да разбере, че аз съм подлецът, издал го на Невзат.

- Естествено, не - свъсих вежди. - Каква работа имам с полицията? Но ще направя всичко по силите си за залавянето на убиеца на Нюзхет.

Облаците на съмнението се разсеяха.

- Аз също - стисна юмруци. - Само да ми падне онази гад - и замълча. - Казвате гробница, това означава ли, че убиецът може да е от вашите среди?

- Може би... Изследването на Завоевателя, по което е работила... Ако можех да разбера за какво точно се отнася...

- Не ви ли каза? - лицето му отново се изопна от съмнение. Имаше някакво несъответствие в думите ми, но той не го схващаше. - Нали се виждахте с леля?