Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 217

- Най-вече ме безпокои, че се съмняват в мен... Можете ли да си представите, обвиняват ме в убийството на леля ми. Обичах я като майка... - и отново се разтресе. Още няколко сълзи се стекоха от приличащите на Нюзхетините сини очи... Но бързо се съвзе. Избърса очи с ръкава на палтото си - Някой е казал...

Това бях аз, естествено... И какво щеше да направи, дори да знаеше?

- Да, някой познат... Може би от квартала... Вероятно онзи предприемач, с когото не се разбрахме. Уж сме имали пререкания за наследството с госпожа Нюзхет, уж сме се карали. А полицаите повярвали в това... - изведнъж млъкна, сякаш проумял грешката си. Уплашено вдигна очи и заговори по-тихо: -Повярвали на онзи негодник... Знаете ли, че прекарах в ареста цяла нощ.

- Не мога да повярвам - направих се на ядосан. - Какво са искали да разберат?

- Не разбрах, полицейски му приказки... Защо да искам да продам апартамента? Стар, бетонът се рони, железата са ръждясали, не дай Боже, едно земетресение ще го срути, казах. Но отговориха, че госпожа Нюзхет не искала да продава.

Аз пък казах, че това не е истина. Леля не възразяваше да го продадем, а искаше да го направим през лятото. После ме попитаха къде съм бил в момента на убийството. Казах, че съм бил на кръчма с приятели. Че сме играли карти. Не ми повярваха. Един млад полицай, гамен някакъв, рече: „Лъжеш, ти си убиецът.“ Благодаря Богу, комисарят е разумен човек, намери партньорите ми на карти и като потвърдили думите ми, ме освободи - и се огледа, сякаш се страхуваше някой да не го подслушва. - Но не трябвало да напускам града. Значи, още се съмняват в мен. Моля ви, господин Мющак... Кажете им, че не съм убиец - беше уплашен и не мислеше логично. Замълча и попита: - А вие защо сте тук?

- Извика ме онзи разумен главен комисар. Не зная защо. Може да става дума за някакъв исторически текст. Свързан с убийството... Може за това да ме питат...

Исках да го отпратя възможно най-деликатно, обаче въпросът, изплъзнал се от пресъхналите му устни, ме разколеба:

- Да не е свързано с Мехмед Завоевателя?

Великият владетел, когото оставих пред крепостните стени на 29 май 1453 година, отново заставаше пред мен на входа на блока „Сахтиян“ в Шишли. И в същия момент ми просветна, че мога да получа информацията, от която се нуждаех, от мъжа насреща ми. Все пак най-близкият човек на Нюзхет в последните и дни е бил Сезгин.

- Завоевателя пък откъде изникна - запитах уж невинно.

- Не знаехте ли, че госпожа Нюзхет правеше изследване по темата? Кабинетът и беше превърнат в музей. Навсякъде бяха пръснати портрети на падишаха, карти, книги... Точно заради тях не искаше да продава апартамента. Казваше, трябва да довърша това. Сега не мога да се занимавам с посредници и брокери. А аз имах нужда от пари.

Дали не беше споменала на Сезгин за разработките си по Завоевателя? Защо не? Нали нашият висш полицай беше казал, че най-важният детайл в престъпленията може да изскочи от най-неочакваното място?

- Темата за Завоевателя... Какво точно разработваше Нюз-хет?

- Не зная - премигна невинно. - Ако бях попитал, сигурно щеше да ми каже. А и да ми беше казала, едва ли щях да го разбера... - сякаш си спомни нещо. - Говореха за някакъв гроб.