Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 192

Не, драги ми, не можех да допусна Четин така лесно да ни се изплъзне.

- И все пак главният комисар трябва да бъде информиран.

Изразът му стана напрегнат.

- Да, професоре, няма отърване от това... - натъртих. -Всичката информация по случая е у Невзат. Може би онова, което ще разкажем за Четин, ще попълни някоя празнота и картинката ще се изясни. Дори Четин да не е убиец, информацията ще ни доближи до истинския виновник.

- Знам ли... - отново взе да усуква. - Не зная, Мющак... Полицаите са безкомпромисни. Да не погубваме децата напразно...

- Децата... Сиреч мислите, че Четин не е сам в това?

Намръщи се. Сигурно му беше трудно да обвини студентите си.

- А не е ли тъй? Малко трудно е за сам човек. Естествено, ако е той...

Вече не играеше, но защо излъга за темата на спора? След като открито заяви, че Четин може да е убиец, кого се опитваше да предпази? И какво криеше?

- Не разсъждавате правилно, професоре - притиснах го. - Накрая Невзат ще разреши загадката. Трябва да му кажем.

Ако тези младежи са убийци, значи, те са нападнали и Акън. И когато разберат, че е жив, ще опитат отново. Ако е само Акън, както и да е, но може да стигнат до мен, че и до вас...

Ето това изобщо не беше му хрумвало. Или поне не мислеше, че може да го сполети. Разтресе се като от удар.

- До мен ли?

Не можех да пропусна случая.

- До вас... Не го ли схващате? Разказаното дотук ви превръща в много важен свидетел. Четин се е заканил пред вас да убие Нюзхет... И ще трябва да го повторите в съда.

Изтръпна, не знам дали от вероятността да бъде свидетел в опасност или от необходимостта да повтори думите в съда, но страхът за миг превърна Тахир Хакъ в дребен човечец. В човек със сломена воля, смазано самочувствие, готов да изпълни дословно думите ми... Но нали казват, че външният вид лъже.

- Не!

Не очаквах такава реакция. Явно първото възклицание му се видя недостатъчно, та викна повторно:

- Не! Четин не е способен на това.

Крясъкът не беше насочен срещу мен, а срещу самия него, предаващ студента си. А може би срещу боязливостта или ни-зостта да издаде съучастниците си. Не можех да определя кое е вярното, тъй като не се доверявах на Тахир Хакъ. И предпочетох лицемерното спокойствие.

- И защо не? Ако е убил Нюзхет, преспокойно би премахнал и мен, и вас, за да не влезе в затвора. Един повече или по-малко не е от значение... След като ръцете му вече са окъ-рвавени.

- Не, Четин ме обича - рязко завъртя глава.

Всеки си има слабости, явно тази беше неговата - убеждението, че студентите му го обичат. Нали един мислител беше казал: Боже, пази ме от приятелите, от враговете мога и сам да се пазя.

- Може и да ви обича, професоре - опитах се да го убедя, - но ако няма друг избор...

- Не, не мога да се съглася с това - вирна брадичка като див козел. - Четин не би ми сторил зло. А и не е сигурно, че е убиец.

След като се стигна дотук, вече не можех да спра.

- Ами ако е убиец... Добре, да речем, че няма да ви посегне. Но още от този момент двамата ставаме съучастници. Ще ни опандизят, без да им мигне окото. Не, професоре, не бива да крием това от главен комисар Невзат. Трябва да му кажем всичко, което знаем.