Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 190

- Може да го е казал в пристъп на ярост.

Разбрал по погледа ми, че вече съм осъдил и изпратил в затвора Четин, Тахир Хакъ продължаваше да говори, за да разведри ситуацията.

- Кога каза това Четин? - прекъснах го. - Вечерта на срещата ви с Нюзхет ли?

- Не, не, много преди това... След онази разправия...

Първоначално не схванах.

- Коя разправия?

- С Нюзхет...

- А, когато е критикувала турските историци...

Примигна изненадано.

- Не, не помня такава критика. Говорехме за Завоевателя. Кой ти каза, че Нюзхет е критикувала историците?

- Четин... Разказа ми в колата. Нюзхет нарекла всички офи-циози.

Професорът съвсем се обърка... Явно Четин ме беше излъгал. Искал е да скрие истинския предмет на разговора.

- Значи ти каза, че за това са спорили с Нюзхет?

Тогава разбрах, че Тахир Хакъ също се опитваше да скрие предмета на разговор.

- Ставало дума и за отцеубийство?

Уж ме слушаше, но умът му беше другаде, време беше да проверя искреността му.

- Онази теза за убийството на Мурад II - подхванах малката си игричка. Всъщност Четин беше подхвърлил тази идея; по време на разговора в колата каза, че Нюзхет защитавала чутата ден преди това от мен теза, и излъга, че са спорили точно за това. Да видим какво щеше да каже нашият старчок. - Че са оклеветили Мехмед II... Уж приближените му везири не желаели да виждат повече баща му на трона и с благословията на младия принц го отровили. Когато Нюзхет подхвърлила това, Четин излязъл от кожата си.

За миг наведе глава - може би се страхуваше да не разбера какво мисли. Когато отново я вдигна, погледът му беше мрачен.

- Да - потвърди отново лъжата на онзи, в когото се съмняваше. - Да, Четин си изпусна нервите. В моя кабинет... Нюзхет, Акън, Четин и аз... Дори не помня как започна спорът...

Но Нюзхет прекали. Открито намекна, че Мехмед II може да е убил баща си.

Защо ли лъже, навлизайки в детайли, помислих си. Защо невинен човек би изопачил истината? Или организаторът на това кърваво деяние беше уважаваният професор насреща ми? Или когато планът му пропадна и лъжите започнаха да изплуват, се опитваше да отърве кожата, топейки студентите си? Внимателно погледнах познатия от много години професор. А той продължаваше да лъже като дърт циганин, без да подозира какво си мисля.

- Като чу обвиненията към Завоевателя в отцеубийство, Четин съвсем превъртя. Повиши тон. Стигна до грубости и обиди. Обвини Нюзхет в предателство и угодничество на Запада. Акън не издържа. Опита се да го предупреди: „Дръж се възпитано, насреща си имаш професор и дама.“ Но къде ти... Четин изкрещя: „Теб какво те засяга бе, педераст такъв!“ Да, стана много груб. Акън скочи, вероятно искаше да напусне, но Четин го разбра погрешно и му заби един шамар.

- Тоест удари го...

- Да, ужасно е, но го удари. Момчето падна на стола... Не можеш да си представиш колко се засрамих. Но Четин не можеше да се укроти и още налиташе към Акън. Добре че застанах помежду им, та не стана по-зле.