Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 178

На 12 декември при церемония в присъствието на Изидор в „Света София“ било провъзгласено обединението на двете религии. Обаче вярващото население на града реагирало много остро. Хората се стекли по улиците. Възразили срещу решението за обединяване, кълнейки се, че повече няма да стъпят в „Света София“. Не само обикновените хора били против решението; великият херцог Лукас Нотарас, смятан за нещо като премиер за времето си, изрекъл следните исторически слова: „Предпочитам да видя в Константинопол турска чалма вместо латинска тиара.“

Друг виден гражданин, бивш държавник и отскоро монах - Генадий, - от будното, както сега казваме, общество, изписал на вратата на килията си в тогавашния пантократски манастир омразата си към латинците по следния начин: „Съграждани, внимавайте какво правите. Защото Бог вижда всичко. Не само се обричате на мъките в ада, но и погубвате завещаната от дедите ви вяра. Приемате богохулството. Жалко, жалко за вас в Деня на Страшния съд...“

Хората изпаднали в ужас. Дори онези, които след завършването на Румелийската крепост вярвали, че закрилницата на града Дева Мария няма да допусне завладяването му, загубили всякаква надежда след обединението с католиците. Казали, че най-голямата обида към религията им е влизането на папския пратеник Изидор в „Света София“ и твърдели, че повече никой не може да ги избави от Божия гняв. Някои дори намекнали, че Господ е изпратил младия османски владетел Мехмед като наказание за греховете на неверниците.

- Нашият пророк не беше ли предсказал същото? - запита бас-баритонът на стария младеж Бахри, който ми се представи при качването в автобуса. Седеше през два реда, до прозореца. Прокара ръка назад през посребрените си коси. - Превзелият този град ще иде право в рая.

Не исках да го обиждам и казах с усмивка:

- Малко по-различна е легендата. Пророкът Мохамед не говори за наказател, а за успешен командир. Но сте прав. Той е наредил завладяването на Константинийе от мюсюлманите. И е провъзгласил за светец превзелия града командир. Има учени, тълкуващи термина „завладяване“ не като окупация или превземане, а като отваряне. Някои го превеждат „Отвори Кон-стантинийе и го превърни в розова градина“. В навечерието на обсадата обаче населението на Константинопол не е имало това предвид. Те са смятали, че вярата им е опетнена, че светците им са оскърбени и затова свещеният им град ще падне в ръцете на неверниците мюсюлмани, и са се измъчвали.

И отново се обърнах към останалите:

- Представете си го... Сигурно е било ужасно. Плъзнали из улиците крещящи хора с икони в ръце. Разпространяващи се навсякъде предсказания... Да, зададат ли се страшни събития, веднага изникват пророци на злото, тръбящи за ужасяващи знамения. Същото е станало и в Константинопол преди завладяването му. Говорели за слънчево затъмнение, след което светликът повече нямало да се покаже. Дори са тълкували обичайните за града земетресения като предзнаменование за голямата беда. Разпространявали се слухове за изпотените мраморни колони на „Света София“, за разплаканите очи на статуите. Безпомощно повтаряли: „Бог се отвърна от нас... Остави ни на съвестта на насилниците.“ Отгоре на всичко нямало никаква полза от обединението с католиците. Дали защото разбрал настроенията в града, или подценил младия падишах - не се знае, но папата не оказал нужната помощ на императора. Така Константин, таил надежда дори след началото на обсадата, не получил сериозна подкрепа от християнските си събратя.