Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 177

- Но... - обади се някой от мястото си. Беше Пеями, съпругът на снималата първа госпожа. - Византийците са православни, а папата е католик... - млъкна внезапно и погледна колебливо жена си. Тя изпъшка отегчено. Горкият Пеями се обърна с последна надежда към мен. - Така ли е? Да не съм разбрал погрешно?

- Така е - успокоих човечеца. Ура за солидарността на смо-таняците. Без да обръщам внимание на гневния поглед на госпожата заради подкрепата на мъжа и, отново се обърнах към групата. - Да, както каза господин Пеями, в Константинопол са живели православни християни, а в Рим - католици... Императорът е знаел това. Но какво да се прави, удавник за сламка се хваща и той бил готов на всичко, за да защити града и царството си. Мисля, че в такъв жизненоважен момент религията не е била най-големият му проблем. Сигурно си е мислел какво значение има дали са православни или католици, нали всички сме християни. Обаче жителите на Константинопол изобщо не били на същото мнение. Поради това стратегията на Константин, изградена на религиозна основа, щяла да претърпи крушение на улицата отново по религиозни причини. Но клетият Константин все още не схващал това. По ужасяващите новини от одринския дворец усещал приближаването на обсадата и изгарял от тревога как да спре младия Мехмед.

Без да губи повече време, изпроводил при папата делегация от избрани люде. Когато се представили пред него, пратениците през сълзи разказали, че наближава страшна беда и ако не дойде помощ, хилядолетната християнска крепост ще премине в ръцете на мюсюлманите и така Христовата вяра по целия свят ще бъде изложена на опасност. Папа Николай V бил впечатлен, въздъхнал и се натъжил, но не прибързал с помощта. Поставил условие: Константинополската патриаршия да бъде оглавена от католически духовник и двете църкви да се обединят... Искал да се възползва от трудното положение на Константинопол, за да разреши в своя полза вековната жестока вражда между църквите. Въпреки откритото потъпкване на вярата му императорът приел дори това искане. Бързащ да завърши делото си, папата веднага изпратил в Константинопол двеста бойци с приближения си кардинал Изидор.