Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 176

- Кои са били тези стълбове? Знае ли някой на какво се е уповавал Константин?

Кратко мълчание... Бягащи погледи... Ако почаках още малко, щяха да загубят интерес...

- Да ви кажа първия: крепостните стени... Да, опасващите града като каменна огърлица гигантски стени. Продължаващи шест километра по сушата... Простираща се от Златния рог до Мраморно море шесткилометрова каменна стена, построена през V век, близо хиляда години преди обсадата на Мехмед II. Дори най-силните армии в света били безсилни срещу тези стени и се връщали обратно, оставяйки труповете на бойците си пред портите им. След малко ще стигнем пред тях и когато видите тази каменна огърлица, запазила величието си въпреки изминалите стотици години, ще разберете по-добре какво искам да кажа. Да, Константин се е уповавал най-вече на тази преграда... Но имал значителен проблем. На всяка врата, на всяка бойница и кула трябвало да постави войник. А числеността на армията му не била голяма.

Отново замълчах. Сигурен в ефекта, бавно обходих с питащ поглед слушателите.

- Според вас колко бойци е имал Константин?

- Петдесет хиляди?

Госпожа Жале се беше върнала на мястото си и очакваше потвърждение на предположението си. Тахир Хакъ ме изпревари:

- Ако е било така, нашият Завоевател щял да се види в чудо.

Госпожа Жале се нацупи:

- По-малко ли?

- Много по-малко - обадих се. - Жителите на Константинопол са били максимум петдесет-шейсет хиляди. А броят на войниците за отбраната на града най-много да е бил десет хиляди, като едва пет хиляди от тях са били местни, другите са идвали отвън. При това положение императорът е имал нужда от други бойци за отбрана на стените.

- Само за отбраната на стените ли? Не забравяй флотата...

Старият вълк не можеше да остане спокоен въпреки чоплещото ума му убийство на Нюзхет и умореното от годините тяло, та се обаждаше от мястото си. Не, енергията на този човек беше неизчерпаема.

- Прав сте, професоре... - обърнах се към него с престорена скромност. - Не бива да забравяме, че градът е построен върху полуостров. И тъй като от трите страни е заобиколен със стени, морската битка е от изключително значение. За да възпрепятства османската флота, Константин щял да пусне верига през Златния рог. Но нека се върнем на темата. Василевсът имал нужда от повече бойци. Но нямало откъде да ги вземе. Източната Римска империя, чертаеща навремето съдбините на света, вече била загубила мощта си и имала нужда от чуждо покровителство, за да продължи съществуването си. Императорът знаел, че всички държави, които биха го подкрепили, са в Европа и възнамерявал да разиграе религиозната карта, за да ги подтикне да действат. Много логично намерение. Защо-то атаката на мохамеданите османци срещу един от свещените християнски градове можела да се тълкува като атака срещу Иисус и религията му. А и не изглеждало вероятно този амбициозен османски падишах да се задоволи само със свещения град. Да, императорът можел на това основание да вдигне накрак християнския свят. Но първо трябвало да убеди папа Николай V. Ако под егидата на папата не се сформирал голям религиозен фронт или голяма кръстоносна войска, никоя християнска държава не би дръзнала да воюва срещу страшните османци. Така второто упование на императора била помощта на папата. С прииждащите религиозни бойци щял да укрепи стените и да ги защити, а мюсюлманите, опитвали се в продължение на седемстотин години да превземат Константинопол, щели да бъдат отблъснати за пореден път...