Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 171

Тахир Хакъ се изправи и показа през предното стъкло тюркоазените морски води:

- Вижте, като стигнали точно тук... Когато най-вероятно венецианският кораб достигнал пред Анадолската крепост отсреща, силният глас на пазача прокънтял над водата: „Свали платната! Свали платната!“

Безкрайно уверен в себе си, Антонио Еризо не му обърнал внимание, може би достатъчно окуражен от достигането до Константинопол на предишните два кораба. И вместо да свали платната, обърнал кораба по вятъра. Възнамерявал с неговата и на течението помощ леко да се промъкне покрай крепостта и да излезе извън артилерийския обхват. Но както казват, веднъж стомна за вода, два пъти... Забелязал маневрата му, командващият стражите извикал: „Огън, огън... Не оставяйте неверника да се измъкне...“

Лъковете се опънали, топовете загърмели. И галерата на нещастния Антонио била улучена от огромно гюле. За секунди потънала на дъното заедно с целия екипаж и стоката. Някои умрели, другите, скочили в морето да се спасят, били заловени. И заедно с Антонио Еризо били обесени за назидание на дръзналите да преминат провлака без разрешение.

- Без съд и присъда ли? - попита изненадано госпожа Жале. Докато слушаше Тахир Хакъ, от вълнение гризеше нокътя на кутрето си като малко момиченце.

- Каква ти присъда, госпожо Жале... - сряза я професор Тахир. Май го беше ядосала наивността на жената. - Тук няма право и закони... Става дума за време, когато закон е била силата. За период, през който сабята е определяла съдбините на хората и държавите...

- А не е ли същото и сега?

Този път се обади млада жена. Обърнах се и видях забрадено момиче с красиви очи.

- Америка нахлу в Ирак да наложи демокрация, но причини смъртта на милиони.

Зад нея се надигнаха одобрителни възгласи. И тъкмо темата да се прехвърли отпреди петстотин години в наши дни, командващият разходката вдигна ръка:

- Говорим не за съвременната международна политика, а за история - каза студено. - Та нека се върнем към нея.

Възгласите и мърморенето спряха начаса.

- Сега имам въпрос към вас.

Не успя да зададе въпроса, понеже срещна въпросителния поглед на шофьора, чакащ разрешение да потегли. Отдалечи микрофона от устата си и прошепна:

- Дай ми още малко време, Кадри, синко, ей сега тръгваме - и отново доближи микрофона. - Да, както казах, галерата на капитан Антонио била потопена от едно гюле. Някой знае ли името на строителя на оръдието?

Настъпи смутено мълчание.

- Никой ли?

- Орбан? - надигна се неуверен гласец.

- Кой? - погледна професорът развълнувано към гласа.

Говореше младеж с къдрава брада, седнал между четири момичета на задната петместна седалка. Сега гласът му прозвуча по-силно:

- Орбан, майсторът на топове, унгарецът Орбан.

- Браво - похвали го професорът. - Да аплодираме младия ни приятел...

Напрегнатата тишина отпреди малко беше заменена от възторжени ръкопляскания. Момичетата до младежа нададоха възторжени викове и задачата да възстанови реда отново се падна на професора.

- Добре, добре... Да, въпреки че по темата има различни мнения, много историци твърдят, че оръдията на крепостта са били направени от унгареца Орбан. Както знаете, Орбан е един от създателите на гигантските оръдия, играли важна роля в обсадата на Константинопол. И може би на най-важното... Според историка Дукас Орбан отишъл първо в Константинопол. Дори се срещнал лично с император Константин XI. Но управниците на този уморен и обеднял град не можели да платят исканото високо възнаграждение на унгарския майстор. Тогава той потърсил Мехмед II. Интересуващият се от техника млад султан посрещнал сърдечно майстора и му направил щедро предложение. Посочил изработените за сриването на крепостните стени огромни гюлета и го попитал: „Е, майсторе, кажи ми искрено дали можеш да изработиш оръдия, които да изстрелят тези гюлета?“