Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 167

Дали разбра, че не му вярвам, та попита:

- Защо смяташ, че Нюзхет не е разработвала отравянето на Мурад II? Онази статия на Фройд за отцеубийството, намерена в дома и... За Достоевски, нали? Знаеш, че Нюзхет обичаше да свързва литературата с историята... Въпреки че няма нищо общо с действителността, спокойно би могла да изгради тезата си върху такава теория за заговор - по устните му, побелели от студа, се появи пресилена усмивка. - Защо го казвам, та ти пръв спомена това... Нали? Е, Мющак, защо си промени мнението?

Заради вас, професоре, поведението ви е толкова съмнително и нелогично, че дори не се развълнувахте, като повдигнах въпроса за отравянето на Мурад II. Човек неволно ще си помисли, че не такъв е бил проектът на Нюзхет... Но не можех да му кажа това.

- Отново прочетох за смъртта на Мурад II... Не прилича на отравяне. Вероятно е било мозъчен кръвоизлив или инфаркт.

Подсмихна се подигравателно.

- Както забелязвам, след историята си се захванал с медицина.

- Не, професоре, не успях в историята, та в медицината ли. Но четейки написаното, човек стига до това убеждение. Знаете, че месото е преобладавало в храната... Дворцовите ястия са били тежки... Заради това повечето султани са боледували от подагра...

Погледна ме заинтересовано.

- Да, но не съм чувал някой да е умрял от това...

Кой беше казал това? Спомних си - снощи насън султан Мехмед Завоевателя... Какво изключително съвпадение! Преди да са изминали двайсет и четири часа, чувам същото изречение. Защо пък да е съвпадение, та баща и син са имали същото заболяване... Естествено, този в съня ми не беше Завоевателя, а отражение на подсъзнанието ми.

- А ти? - попита професор Тахир... - Знаеш ли някой да е умрял от тази болест?

- Не, но не това е въпросът... Подаграта се провокира от начина на хранене, искам да кажа, че могат да се запушат артериите. Онези, които причиняват мозъчен кръвоизлив или сърдечна криза... Всъщност начинът, по който е починал Му-рад II, не е единствената причина за промяната на мнението ми. Вчера някакви са влизали в кабинета ми. Търсили са нещо.

Лицето му пак се сгърчи от притеснение и посивялата му брада отново затрепери.

- Сигурен ли си? Да не би чистачите да са влезли по погрешка?

- Не, не са чистачите... Обърнали са всичко наопаки. Ровили са и в компютъра ми...

- Защо не ми каза по-рано? Трябваше да известим полицията...

Загрижеността му изглеждаше откровена, но, естествено, не му повярвах.

- Не помислих, че може да има връзка със смъртта на Нюз-хет. Допуснах, че е възможно след нападението срещу Акън. Ще кажа и на полицията... Както и да е, нахълталите в кабинета ми май са търсили някакъв файл. Ровили са из документите в чекмеджетата. Вероятно са влезли в компютъра, защото не са намерили нищо. Проверили са една статия, в която се споменават шестима души, живели по времето на Мехмед II. Първият е султан Мехмед Завоевателя, вторият - великият везир Чандарлъ Халил, третият - Шахабедин паша, четвъртият - Заганос паша, петият - Баязид II, и шестият - Джем султан. Мурад II не е сред тях...