Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 166

- Защо мълчиш, Мющак?

Защо ли, ами от нерешителност. Аз също като него бях притиснат в ъгъла. Снощи настоявах да поговорим и сега бях длъжен да дам разумно и логично обяснение.

- Мисля, професоре... - погледите ни се срещнаха уплашени, резервирани и макар и срамежливи донякъде, съхранили напълно потайността си. Не погледи на приятели, а на двама опитващи да се унищожат взаимно противници. - Жалко, но не мога да посоча убийците на Нюзхет.

По лицето му, което дори студът не успя да оживи, плъзна недоволство.

- Защото ме измъчват разни въпроси, професоре... Първоначално и аз мислех като вас. Че убиецът е Сезгин. Лично Нюзхет ми каза, че са имали разногласия. Всъщност аз казах на главен комисар Невзат за него. Де да беше така, сега този мъчителен случай щеше да бъде приключен. Но нападението срещу Акън промени гледната ми точка. Както казах снощи по телефона, между убийството на Нюзхет и нападението срещу Акън е минало много малко време. Може би дори са извършени едновременно... Когато Акън проговори, ще научим точния час. Както и да е, сякаш двете престъпления са извършени от организирана група. Като че ли Нюзхет и Акън са били набелязани и отстранени по едно и също време. Ако разсъждавам правилно, тогава не съществува възможността Сезгин да е убиец.

Дали от вълнение, от тревога или чиста паника веднага отговори:

- Но кой тогава? Кой може да е убиецът?

Не, не е толкова лесно, няма да ме принудите да го кажа.

- Нюзхет и Акън са се мразили - казах спокойно. Дочух хвалебствения шепот на баща ми:

„Браво, Мющак, много добре се справяш, само легендарният детектив на Агата Кристи - Еркюл Поаро - може да направи толкова точен анализ и да бъде така хладнокръвен.“

Естествено, не се подлъгах по фалшивото потупване по рамото на баща ми и се обърнах към хитрия професор:

- Нали са имали недоразумения?

- Не говори с гатанки, Мющак - укори ме Тахир Хакъ. -Кого имаш предвид? А и за какви противоречия става дума, та едновременно Нюзхет и Акън...

Нетърпението му беше добър знак. Трябваше още малко да му опъна нервите.

- Кого според вас, професоре? Нюзхет и Акън са имали общ проект.

Устните му се раздвижиха неволно, сякаш вършеше предателство:

- Проектът на Нюзхет...

Бях уцелил точно в десетката.

- Точно така... Нищо друго не свързва Нюзхет и Акън.

Сякаш за да прикрие тревогата си, бързо каза:

- Теорията за отравянето на Мурад II. Нюзхет заради този проект ли беше убита?

Ах, проницателни старче, ах, още продължаваш играта, още се опитваш да ме отклониш от верния път.

- В това вече не съм убеден - усмихнах се. - Може Нюзхет да е разработвала друга теза.

Безпокойството отново завладя пъстрите му очи.

- Каква например?

- Не зная, не ми каза, но може би вие сте наясно. След като сте се виждали толкова често, трябва да ви е намекнала...

- Не, не ми е казала - отговори веднага.

Категорично лъжеше. Спомних си един израз, приписван на султан Мехмед Завоевателя: „Ако дори един косъм от брадата ми разбере какво възнамерявам, веднага ще го отскубна и изгоря.“ Беше разбираемо владетел на огромна империя да си държи езика зад зъбите, но какво значеше потайността на Тахир Хакъ?