Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 163

- Като каза бойници, си спомних един стих от Турсун Бей - намеси се Тахир Хакъ. - Помниш ли го?

Паметта ми, сляпа и глуха за престъплението, което можеше да ме пъхне в затвора доживот, не би трябвало да съживи четиристишие отпреди повече от петстотин години. Но това е логично за разумните хора, не за откачалки като мен. Да, веднага си спомних стиха на Турсун Бей:

„Бойниците се окичиха С копия, стрели и саби Като хиляди жар-птици Подали човки от гнездата.“

Поздравлението на Тахир Хакъ отекна сред внушителните стени:

- Викаш, че си остарял, но паметта ти още е слонска...

- Амиии, професоре, имам една молба - прекъсна разговора ни едно забрадено момиче с прекрасни очи. - Можете ли да преведете стиха на турски?

Нашичкият изобщо не се поколеба, защото мреше за поезия...

- Естествено, момичето ми - затвори очи и рецитира превода.

Участниците в обиколката се загледаха в бойниците, сякаш очакваха да видят там жар-птиците. Тахир Хакъ, доволен от ефекта на превода, завърши лекцията:

- Да, Новата крепост, Съвременната крепост, Пресечката на Босфора или Румелийската крепост... Както и да се нарече, това внушително укрепление е издигнато по този начин. Заедно с оръжията, които изброява Турсун бей, като стрели, копия, боздугани и подобни, по стените били разположени големи и малки оръдия. След завършване на укреплението младият падишах назначил за началник на отбраната Фируз ага и му дал четиристотин отбрани войници. По този начин с Анадолската крепост и Румелийската срещу нея Босфорът бил запечатан. Така по този воден път без разрешението на османците вече не можел да премине никакъв кораб, бил той военен или търговски. Мехмед II можел спокойно да се върне в Одрин и да започне подготовката за превземането на Константинийе, предопределил съдбините му.

28

„Не знам някой да е умрял от подагра^с

След като изпрати Мехмед II в одринския дворец да завърши приготовленията за завладяването, Тахир Хакъ отпусна половин час на присъстващите да обиколят кулите. Дали защото не предвиди катеренето по стените, или понеже искаше малко време да поговори с мен, предпочете да останем заедно. Въпреки настоя-ванията да отида с групата нямах сили да се катеря като коза по кулите, но дори да имах, не напуснах мястото си, използвайки случая точно като Тахир Хакъ с надеждата сега да проведем проваления сутринта разговор. Докато групата се отправяше към стъпалата подобно на яките войници, спуснали се към оръдията при вестта за приближаващата от Черно море венецианска галера, се обърнах към нашия старик с намерението да започна разговора си с повторно извинение, когато той промърмори:

- Четин не дойде, нали? Затова ли закъсня?

На мястото на сладкодумния историк отпреди малко се беше появил кисел мъж. По-странно беше, че обвиняваше не мен, а онзи младок с конската мутра, когото смятах за негов съучастник. Ако вземех предвид и споровете на вчерашната лекция, явно помежду им съществуваше някакво недоразумение. Но заради какво? Може би Тахир Хакъ щеше да ми каже. Сега обаче бях принуден да защитя Четин, защото не можех да го лъжа в очите.