Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 162

- Няма ама, Мющак... - стори ми се, че и Тахир Хакъ се изживява като гимназиален даскал. Или поне така изглеждаше. Тайната му цел беше, задявайки се с мен полушеговито-полу-сериозно, да поддържа интереса на присъстващите. Както разбирате, в историческата крепост, построена от Мехмед II, разигравахме Кавуклу и Пишекяр.

- Така да е, професоре... И така, приятели, строежът на крепостта трябвало да бъде оповестен. Наближавала обсадата на Константинопол. Крепостта щяла да затвори всички пътища на града към морето. Целта била очевидна - да се прекъсне снабдяването на обсадения град с провизии, оръжие и войска - леко се обърнах и посочих задната част на стените. - Несъмнено не е случаен и изборът на Баязид Светкавицата да построи отсреща Анадолската крепост. Защото това е най-тясното място в Босфора. Твърди се, че преди стотици години оттук е преминал към Европа персийският цар Дарий - и посочих вътрешната част на стените. - Преди тук е била църквата „Свети Михаил“... Естествено, била разрушена - показах стърчаща сред камъните на крепостта колона. - Това вероятно е остатък от църквата. Да, набожните гърци в района се възпротивили на събарянето на църквата. Съпротивлявали се до смърт. Но османците били толкова силни, че в края на краищата гръцките селяни били принудени да приемат съдбата си. А Константин проводил пратеници при Мехмед II, за да му съобщи, че строежът е незаконен и противоречи на договорите помежду им, настоявайки за спиране на строежа. Изключително спокойно младият султан отговорил: „Аз защитавам интересите на собствената си държава. Тези земи всъщност са наши. Това е наш древен път от Азия към Европа. Не можете да ми се бъркате по този въпрос. Ако се опитате да попречите на правото ни за преход, ще опитате сабите ни. Не си превишавайте правата, а ние няма да нарушим мира.“ Пратениците се върнали в Константинопол с празни ръце... Отговорът предизвикал отчаяние в града... Хората предусещали приближаващата голяма беда като надвиснал черен облак. Отчаяно се спуснали към църквите, започнали да палят свещи на Дева Мария, покровителката на града, и да молят за спасение Иисус...

Но строежът продължавал с бесни темпове. Архитектът на крепостта, за чиито чертежи се говори, че са дело лично на Мехмед II, бил вероотстъпник на име Муслихиддин. Обаче младият султан толкова много държал на строежа, че не можел да се довери единствено на него. Предприел истинска мобилизация. Дал отделни задачи на пашите Халил, Заганос и Саруджа по строежа, където били впрегнати около пет хиляди работници. „Всеки от вас трябва да направи по една кула.“ Да, със строежа на едната от трите кули, при които ще отидем след малко - тази зад мен - се заел Чандарлъ. Горната вляво е на Заганос, а дясната - на Саруджа. Мисля, забелязвате, че крепостта слиза към морето като триъгълник. Така постройката в полите на хълма дава големи предимства при отбрана. Започнатият през март строеж бил напълно завършен в края на август. Портите, кулите, крепостните стени, бойниците...