Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 161

Погледнах професора дали ще каже нещо.

- Подписвам се под думите ти - подкрепи ме. - Можем и така да го кажем: историята се прави от лидери, които повеждат народа, но никога не се прави сама по себе си, историята си има логика, а епохата - дух... И успяват само онези, които схванат логиката на историята и духа на епохата... Мехмед II е точно такъв лидер - и замълча. Очите му сякаш се овлажниха. Дали от вълнение или от студ? И преди бях виждал това, възхищението му от Завоевателя беше толкова огромно, че като говореше за качествата му, без да иска, се вълнуваше. За момент плъзна влажен поглед към заснежените бойници. - Може би личността на Мехмед II има нужда от повече пояснения - и ме погледна, сякаш искаше разрешение.

- Разбира се, професоре, заповядайте...

Докосна леко ръката ми и се обърна към групата:

- Както знаете, съдбата на принцовете се определя още до-като са малки. Искат или не искат, децата се възпитават като бъдещи султани. Независимо от броя на братята. Може някои от тях изобщо да не са подходящи за владетели. Дори да не искат трона, не могат да избягат от съдбата си. Мехмед II обаче бил роден владетел. Това било в кръвта му. Както казах и вчера, още на 12 години решава, че може да управлява огромната османска държава. Дързост по рождение, безгранична увереност в себе си... Разбира се, полученото възпитание е от значение, разбира се, подготвили са го и интригите при първото му интрониране; научил се е да бъде безмилостен при нужда и да крие чувствата си. При втората интронизация вече е знаел как се играе сложната шахматна партия за трона. Бил е умен, амбициозен, смел и най-важното - хладнокръвен. Никога не изпадал в гняв ненужно, не разрешавал чувствата да ръководят ума му. Когато трябвало да се разправи с някого, изчаквал най-подходящия момент. Струва си да разкажа един случай от онзи период. Когато пристигнали пратениците на Константин Палеолог и казали, че закъснява с плащането на годишната издръжка от 300 акчета за държания като заложник в Константинопол друг член от османската династия - Орхан - и че сумата трябва да се удвои, защото в противен случай не само ще го освободят, а и ще го подкрепят в борбата за трона, той ги изслушал спокойно. „Добре, щом се върна в Одрин, веднага ще проуча въпроса“, отговорил и вежливо ги отпратил. Защото това било по времето на първия му поход в Анадола. Бил зает с непрестанните бунтове на караманците. Решил проблема и щом преминал в Галиполи, нападнал гръцките села под властта на императора и изпратил жителите им в Константинопол. Вече не криел голямата си цел. Следващата му стъпка била построяването на тази крепост.

Изведнъж се обърна към мен:

- Е, Мющак, все аз говоря, нали ти трябваше да обясниш?

- Обясних вече, професоре - възразих, - това са причините за завладяването...

- Няма да се измъкнеш толкова лесно - вдигна ръка. - Сега разкажи за построяването на крепостта...

- Ама...

Изведнъж се почувствах като мързелив ученик... Той се отнасяше с мен, възрастния мъж, като с дете. Трябваше да се обидя, но ми беше приятно.