Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 158

- Някой от вас беше ли на лекцията вчера?

Повече от половината вдигнаха ръце, аз също... Погледът на Тахир Хакъ, проучващ симпатизантите си, се спря на мен. За миг беше празен, после кимна в смисъл „Най-после успяхте да дойдете, господине“.

„Два слаби чая, омлет със сирене, три порции маслини, една порция сухо сирене, две филии пълнозърнест хляб и най-ценният час от вече изтичащото ми време... Да, Мющак, това ми дължиш...“

Вероятно съм почервенял, та всички ме погледнаха любопитно. Щях да потъна вдън земя... Усмихнах се тъпо, стиснал здраво с две ръце чантата с пистолета на баща ми вътре. Но Тахир Хакъ нямаше да спре дотук.

- Мющак е известен историк - обърна се към зяпналите ме. - Навремето ми беше студент, много кадърен студент...

Защо ли ме хвалеше сега? Спомних си как започва изказването на Марк Антоний, разбунтувал народа след убийството на Цезар: „Дойдох не за да похваля Цезар, а да го погреба“, след което възхвалява до небесата с перфектен стил мъртвия владетел и натиква в миша дупка убийците му. Да не би Тахир Хакъ да направеше обратното - първо да ме възхвали, а после злепостави? Да каже да, Мющак беше много способен студент, но после откачи; любовта засенчи интереса му към историята, една жена му взе ума; но не го направи.

- После стана професор - продължи да ме хвали - и сега е най-добрият ми приятел. Но напоследък придоби лошия навик да закъснява. Тази сутрин накара възрастния човек да го чака точно един час.

- Много съжалявам, професоре - измрънках. - Напълно сте прав.

- Не го казвам аз - отметна престорено глава. - Вие го казвате, господин Мющак... Хайде, разкажете на гостите ни откъде тръгва проблемът със завладяването?

Когато забеляза колебанието ми, престана с насмешките и директно ме посочи с ръка:

- Хайде де, не стърчи там, ела при мен, та да те видят по-добре. А и тук акустиката е прекрасна...

- Професоре, докато сте вие...

- Спри да шикалкавиш, Мющак, не можеш да ме заблудиш с тия приказки. Идвай веднага и си плати дълга...

Нямах изход. Тахир Хакъ се радваше на ситуацията, скръстил ръце насред сцената, и най-възторжено се усмихваше на присъстващите. Изведнъж разбрах, че този човек не можеше да бъде убиец. Нито можеше да убие, нито да покрие убиеца. Аз бях лошият. Ужасният. Сатана, мислещ най-лошото за добронамерените към мен. Както постъпих снощи с Шазие. Права беше леля Шахесте да каже: „Има нещо зло в това дете“; бях порочен, бях интригант. Какви само помисли хранех към този възрастен човек, който ме смяташе за син... Водач на банда, организатор на престъпление, фанатичен османлия, злонамерен историк... И понеже не знаеше какво ми минава през ум, добронамерено изтълкува свенливостта ми:

- А и Мющак е много притеснителен... Нали трябва да се изкаже пред вас, та вече е примрял от ужас...