Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 157

- Господине, господине...

Довеяният от морето глас вече не беше шепот, а крясък зад мен. Обърнах се да видя притежателя на злополучния глас. Но нямаше никого...

- Момент, господине...

Кой беше, по дяволите? Пред входа, който преминах току-що, забелязах мургав мъж в кафяво палто, не по-висок от метър и половина.

- Не си взехте билет - укори ме. - Трябва да купите...

Прав беше, трябваше ми билет за влизането в крепостта.

- Извинете, закъснях за обиколката...

- От екипа на професор Тахир ли сте? - отпусна се намръщеното му лице.

Че кой ли не познаваше Тахир Хакъ. „Ако работиш в тази област, Мющак, не можеш да станеш историк само с обикаляне из тъмните коридори на архива. Не пресъздадеш ли умствено историческите събития, няма да разбереш случилото се.“ През последните двайсет и една години не познавах нито чиновниците, нито служителите в познатите до болка музеи, дворци и крепости. Нямаше да стане с едно влизане, кой те знае кой си...

Платих входния билет на ниския, мургав мъж и влязох.

Още на първото стъпало на каменните стъпала дочух гласа на професор Тахир... Първоначално не разбрах за какво говори, но след няколко стъпки речта му стана отчетлива.

- Нищо в историята не е безпричинно. И тази крепост не е построена без причина. Наричана по различно време с различни имена, тази внушителна крепост е била първата стъпка на мащабна подготовка.

Докато изкачих три стъпала, гласът му замлъкна. Искаше слушателите да вникнат в съдържанието на думите му. След нужната пауза продължи:

- Мащабна подготовка... За какво?

- Завладяването... Завземането на Истанбул - издигна се нестроен възглас.

- Не на Истанбул, на Константинополис - поправи ги весело професорът. Явно закъснението ми не беше го разстроило. Това беше добре. Докато професорът продължаваше с майтапите, аз се заизкачвах по-бързо.

- Ако го кажем на османски, Константинийе... Много преди градът да се нарече Истанбул. Още преди да е превзет... Още се строи крепостта.

Весели смехове отекнаха сред бойниците на крепостните стени, все още затрупани в сняг.

- Но нека първо видим как се е стигнало до превземането на Константинийе...

Отново млъкна. Тогава го видях. Беше изправен точно в средата на крепостта, там, където лете се изнасяха концерти. Облечен в дебело черно палто, с черен шал и каскет в същия цвят... Макар да говореше за османците, приличаше на римски консул, изказващ се пред Сената. Защо ли ми дойде това сравнение, може би заради естествените му обноски и изказване... Трийсет-четирийсетчленната група слушатели, съставена предимно от жени, беше застанала върху бетонните стъпала, предназначени за концертите, защото местата бяха мокри. По някои стъпала още имаше мръсни снежни остатъци. Въпреки че слънцето вече беше достигнало изградените от Халил Чан-дарлъ бойници, все още беше студено. Повечето от присъстващите, плътно завити в палтата си, носеха слънчеви очила. Но тъмните стъкла не можеха да скрият удоволствието от лекцията. Професор Тахир нямаше нужда от слънчеви очила, понеже беше с гръб към кулата на Халил Чандарлъ.