Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 154

Знаех, че възгледите на Нюзхет за историята се промениха след заминаването и за Чикаго. Това личеше почти във всяка нова статия. Беше убедена, че повечето ни родни колеги са романтици и рухването на разпокъсаната Османска империя е породило рефлекс за защита на миналото в турските историци. Според нея те или избягваха коментарите, задоволявайки се единствено с натрупване на информация и документи, или вместо да покажат миналата действителност, описваха въображаема история, защитаваща националните интереси. Твърдеше, че историкът, бил той американец, французин, китаец, японец или турчин, трябва да се освободи от националните и религиозните си предубеждения и да бъде обективен. Но проблемът вече не беше в гледната точка за историята на Нюзхет, а в причината, довела до убийството и.

- Добре, но как стигнахте до правото на убийство - попитах, пристъпвайки към криминалния случай.

- Какво право на убийство? - размърда се неспокойно на седалката.

Вероятно беше разбрал накъде водя разговора.

- Правото на султана да убива - поясних. - Да отстрани съперниците за трона... - и замълчах, симулирайки несигурност. - Нали вчера Тахир Хакъ говореше за това... Спорили сте за това право - въздъхнах дълбоко. - Бог да прости Нюзхет, имаше интересни виждания по този въпрос. Имам предвид Завоевателя... - той ме погледна объркано в огледалото, опитвайки се да разбере намеренията ми. - Не е ли казала нещо странно по този въпрос?

- Какво значи странно?

Тонът му беше леден. Вече се беше окопитил и щеше да бъде по-предпазлив. Май нямаше да постигна целта, заради която се качих в колата. Защото професор Тахир го беше подготвил добре. Не биваше да съм твърде настойчив, но връщане назад нямаше.

- Знам ли, нещо за отцеубийството...

- Чие?

Тонът му беше все така студен, все така дистанциран и подозрителен...

- Че чие да бъде отцеубийството на Завоевателя... Вчера говорихме в кабинета ми... Дори професор Тахир каза, че за това сте спорили с Нюзхет.

- Да, тезата за евентуалното убийство на Мурад II...

Грешеше, аз пръв бях повдигнал този въпрос. Следователно паметта му не беше толкова добра. Но изглеждаше решен да продължи да лъже.

- Госпожа Нюзхет обвиняваше Завоевателя за много неща. Казваше, че при османците - по подобие на Римската империя -била широко разпространена традицията не да се избират, а да се избиват претендентите за престола. Като пример за това изтъкваше Указа за братоубийство на султан Мехмед Завоевателя...

Май вече не лъжеше. Нюзхет би защитавала такава теза.

- Тахир Хакъ беше против. Казваше, че в името на реда убийството на нарушителите му е правилно. Но жената така буйно оспорваше възгледите ни, че не се сдържах и се разкрещях. Защитих правилността на Указа за братоубийство. -Бързо се обърна и ме погледна. - И вие сте го споменали... Имам предвид разработката ви на Указа за братоубийство... Изказали сте почти същите твърдения...

Дали беше така. Опитах да си спомня: „Причината за отстраняването на единствения, осеммесечен брат Ахмед при повторната интронация на Мехмед II е категоричното противопоставяне на Халил Чандарлъ, защото младият падишах, съзнавайки, че войната за трона все още не е приключила, не е имал друг изход.“ Да, точно така бях написал. И понеже винаги съм бил стеснителен и когато пишех, и когато говорех, възгледите ми винаги можеха да се изтълкуват превратно, тъй като въртях и сучех само и само да не обидя нито Исус, нито Мойсей, камо ли любимия ни пророк Мохамед, камо ли най-важното, вярващите в тях, та дори и колегите, защитаващи националната ни гордост и готови да сипят огън и жупел по дръзналите да посегнат на знатното ни минало. Тоест казаното от Четин за разработката ми на братоубийството не беше далеч от истината. Поради това не гъкнах.