Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 150

Не зная дали повярва, но изглеждаше успокоен.

- Чакайте, професоре, в сравнение с Тахир Хакъ сте още много млад... Той превали осемдесетте, но още е като скала. Всеки ден тича от мероприятие на мероприятие.

Макар ръката ми да беше върху чантата, готова да грабне бащиния пистолет при нападение, не биваше да издавам тревогата си. Изсмях се тихичко. Май усети, че е прекалил, и замълча, но аз отговорих, за да разсея напрежението:

- Те са от старата гвардия... Силата и устремът никога не ги напускат... Сякаш черпят енергия от другите.

Прикова поглед в мен в огледалото. Какво съм искал да кажа? Веднага се поправих:

- Да, енергията на другите им дава сили. Особено на младежи като вас... Любопитството, вниманието и трепетът ви преминават в тях. Не е ли така? Лекциите, семинарите, уроците на открито направо зареждат професор Тахир. Уж се пенсионира, но никога няма да зареже работата си.

Усмихна се и отправи поглед към мокрия от топящия се сняг път. Разбира се, всички тези дрънканици бяха, както казват старите хора, репчене; след малко щеше да започне надлъгването с център Нюзхет. Надявайки се той да направи първата стъпка, изчаках да ме попита за Акън, но той, изглежда, не беше на тая вълна.

- Трябва да минем по втория мост - наруши мълчанието. -Надявам се да не е много натоварено - и докато излизаше на булеварда, добави притеснено: - Вече сме закъснели. Наближава осем. Вярно, предупредих професор Тахир, че ще закъснеем, обаче...

В тона му не се долавяше упрек, но аз веднага поех върху себе си цялата вина на света.

- Извинявай, Четин... Снощи се зачетох в книгата за Завоевателя на Решат Екрем Кочу. Да се подготвя за днес... Но се увлякох. Не забелязах как е минало времето.

- Заедно с приятелката ви ли четохте?

За момент бях забравил лъжата си.

- Приятелката ми?

- Нали казахте, че имате гостенка, професоре...

Ето това беше намек. Май подценявах ума на този младеж - ако в колата имаше глупак, то бях аз. Хайде, празнодумецо Мющак, отговори да те видим.

- А, Фериха... - че коя ли пък беше Фериха? Никога в живота си не бях срещал жена с това име. Както и да е, лъжата вече тръгна. Има ли значение дали ще е Фериха или някоя друга. - Фериха не се интересува твърде от история. Хобито и са цветята... Най-непознатите видове... - спомних си няколко наименования на цветя, които срещнах преди време в едно списание. - Като например Lathirus Karsianus, който единствен в света се отглежда в Карс*. Аз не се интересувам, но според Фериха всичко живо е от значение, независимо дали е цвете или трева. Казва, че никое живо същество, било то човек или цвете, няма право да посегне на живота на друго същество.

Засмя се тихо:

- Тогава е нормално да не се интересува от история... Няма история, в която не само цветята или животните, но и хората да не са се убивали един друг...

Разговорът тръгна в желаната от мен посока...

- И особено ако става дума за трона... - пуснах мухата.

Щом чу думата трон, настроението му се изпари и млъкна.