Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 143

Въздъхна тежко. Гневно присвитите му очи се плъзнаха по изобразяващите летен ден плочки отсреща. Стаята се оцвети, светлината лумна. Видях как бръчките по челото на Завоевателя се изглаждат, снегът в брадата му се стопява и възрастният владетел се превръща в младеж.

„Този гнусен подлец ни разигра такъв театър след първата интронация - заговори отново дванайсетгодишният падишах насреща ми. Детето владетел през лятото на 1444 в Одрин... - Така ни унизи, че и втори живот да живеех, не бих го забравил.“ Отново обърна искрящия си поглед към мен: „През първите месеци от възкачването ни на трона в Одрин изникна някакъв странен дервиш. Повдигаше непознати, неизвестни теми, гледаше от друг ъгъл на познатите неща. И по съвета на богословите „Ако ще знанието да е в Китай, вървете го открийте“, повикахме този дервиш. Дойде, наведе глава, коленичи. Тъничък като тополка мъж, но в очите му изгарящ пламък... Та този човечец, като дойде до трона и ни видя, потрепери като смахнат, завъртя се полека около себе си и мелодично запя благословените слова: „Разбира се, Константинийе ще бъде превзет. Слава на командира, който го превземе, слава на войниците, които го превземат.“ После замръзна на място и каза: „Благодари се, че си известен, слави Бога, че си избран. Ти си седмият... Седмият владетел от османския род... Само седми-ят падишах може да превземе града на седемте хълма. Защото седем е тайната на успеха. Защото седем е кодът на успеха. Защото седем е знакът на бъдещето. Няма съмнение, че това си ти. Ти си героят, предречен от великите ни пророци... Честита да ти е победата, султане.“

„Везирите около мен изтълкуваха различно тези думи. Са-руджа паша и Заганос паша изтъкнаха: „Има смисъл в казаното, да не отпращаме този човек.“ А Халил Чандарлъ, който никога не успя да преглътне интронацията ни, се намръщи на казаното от персийския дервиш. Защото тогава гледаше на нас не като на падишах, а като на дете. Обаче хитрецът не издаде намеренията си. А мерзавецът бил намислил да унищожи нещастния дервиш, като същевременно ни направи за смях. По онова време ние бяхме млад падишах, не знаехме що е хитрост и понеже нямахме представа от задкулисните игрички на този подлец, нищо лошо не ни мина през ум. Знаейки това, Чандарлъ използвал удобния случай да покани незабавно в дома си клетия дервиш, като предварително подлъгал с омайни приказки мюфтията Фахредин, скрил го зад пердето в дома си преди пристигането на дервиша и пристъпил към злокобното си дело. Щом дошъл дервишът, той го окуражил с думите: „Много ми допаднаха вижданията Ви, бихте ли ги обяснили по-подробно?“ Когато мюфтията чул иззад пердето откачените според него приказки на дервиша, не издържал, изскочил от укритието си, нахвърлил се върху му и го стиснал за гушата; изненаданият персиец побягнал да се спаси на улицата, но като видял там очакващите го стражи, едва се добрал до двореца. А дворецът принадлежи на Великата държава и е подслон за онеправданите. Халил, който не уважавал дори това, започнал да насъсква срещу нас, седмия падишах, хората от народа, всял смут, намеквайки, че сме приютили някакъв побъркан. А ние, тъй като нямахме достатъчно опит в управлението, бяхме принудени, макар и с нежелание, да предадем този уповаващ се нам Божи човек на подивялата тълпа.“