Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 142

„Ако позволите, господарю, защитник на науката и правдата, бих искал да Ви питам за бившия Ви велик везир Чандарлъ Халил паша... Наистина ли везирът, член на прочут род, служил на Великата държава от Орхан Гази насам, беше коварен предател?“

Гледаше ме с присвити очи, сякаш не виждаше добре...

„Приближи се, учителю, приближи се... Да те виждам по-добре, като говориш.“

Докато приближавах трона на колене, махна с ръка към стражите:

„Оставете ни сами.“

Тронната зала се опразни за миг. Само султан Мехмед Завоевателя и аз... Припомних си една миниатюра от библиотеката на „Света София”: известният астроном Али Кушчу представя произведението си на Завоевателя. Примъкнах се до коленете на владетеля също като учения от миниатюрата.

„Всяко събитие има поне две страни - поясни Завоевателя. - Лошо в доброто и добро в лошото. Както каза, семейство Чандарлъ са служили сто и петдесет години на държавата, така е. Обаче сетне членовете на семейството са кривнали. Погрешно са възприели щедростта, ценностите и справедливостта на славния ни род. Сметнали са се за собственици на държавата, в която тронът има само един владетел. В хаоса, започнал след победата на Тимур над праотеца Баязид Светкавицата, в онези смутни дни родният чичо на същия Халил, мерзавецът Али паша, взел страната на пияницата Емир Сюлейман* срещу героичния ми дядо, славния владетел Мехмед Хан с намерение да затрие рода ни.“

Налагаше се да попитам не защото исках да възразя, а за да не бъда разбран погрешно:

„Простете дързостта ми, справедливи султане, но за разлика от брат си бащата на Халил, Ибрахим паша, не допринесе ли големи ползи с присъединяването си към юначния Ви дядо Мехмед Челеби?“

Леко поклати глава.

„Така е, обаче хитрите деца на този буден род са вещи като гадатели в тълкуването на миналото и предугаждането на бъдещето. Причината да изостави Муса Челеби не е уважението към дядо ми Мехмед Хан, а прозрението, че съдбата на принца, комуто служи, не е розова. Понеже не видял бъдеще в онзи принц, се присламчил към дядо ми, което е извечна привичка на този род. И все пак знатният ми баща Мурад Хан се е доверявал безкрайно първо на Али паша, сетне на сина му Халил и винаги ги е държал близо до себе си. Но вълкът козината си мени, а нрава - не. Това везирско потекло, добило навика да управлява господарите, си е играло и с покойния ми баща, и с мен, или директно със съдбините на държавата. На добросърдечния ми баща му омръзнало от техните безкрайни игрички и хитрини и решил да слезе от трона, виждайки ни достоен за него. И точно тогава се намесва онзи мерзавец Халил Чандарлъ, правейки всичко по силите си да ни скара с всички, като най-долното не беше подстрекаването на баща ми да си върне трона, нито раздаваните наляво и надясно рушвети, а положените огромни усилия да не постигнем целта си при обсадата на Константи-нийе, провождайки тайно вест на врага.“