Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 140

Олеле, веждите му се опънаха като лъкове, а носът му се заостри като кинжал.

„Не, моля Ви, тъй като няма открито такова доказателство или документ...“

Мощният глас, разтърсващ тронната зала, отново прекъсна думите ми.

„Тази жена не е ли същата, дето живееше с теб едно време?“

Ха сега отговаряй, Мющак... Горкичкият Халил Чандарлъ, сега чудесно го разбирах човечеца.

„Хей милостиви султане - запънах се. - Прав сте, така е, както благоволихте да кажете, макар че аз прекъснах всякакви отношения с тази жена още преди двайсет и една години...“

Дори не ме изслуша...

„Какво цели тази жена? Какво ще постигне, като ни изкара отцеубиец?“

Стори ми се, че гневът му поутихва, но може би се опитваше да ме разбере? Малко повече смелост би ми била от полза. Какво казваше професорът на професорите Тахир Хакъ: „Завоевателя обича смели, безстрашни, неотстъпчиви хора като него.“

„Хей, милостиви господарю, може би целта на онази жена е била да представи по-реалистично на света юначния ни падишах, та слугата Ви, написал книга за завладяването на Констан-тинийе, като Критовулос...“

„Какво говориш, учени господине, нашият раб Критовулос не е написал нито ред, представящ ни като убиец, а тази жена ни е лепнала обвинение в отцеубийство, докато сме си стояли тихо и кротко в Маниса...“

Подигравателна нотка в гласа, присмехулно изражение на лицето... Не можеше да се разбере кога се шегуваше и кога беше сериозен.

„Хей, остроумни господарю, може би тази жена е искала да избие от главите на враговете Ви такава идея...“

Сега вече се усмихваше. Иронично... Да, лицето му просветна, така изглеждаше по-млад и по-мил... Лявата му ръка се плъзна към мустака, но се отказа.

„Чакай, чакай молла... - каза развеселен. - Отговори искре-но, за Бога, толкова много ли обичаше онази жена?“

Искаше ми се да река: това беше отдавна, сега я мразя, но понеже се боях от избухливия нрав на великия владетел, отново избрах златната среда.

„Не зная, проницателни ми господарю. Ако ме бяхте попитали преди три дни, щях да кажа да. Сега не зная. Но независимо дали я обичам, или мразя, за да съм честен, мога да кажа, че намерението и не е било лошо...“

Усмивката му стана закачлива.

„Да не би сърдечният огън да замъглява разсъдъка ти, молла?“

Думите му не бяха заплашителни, дори долавях някакво съчувствие.

„Хей, покровителю на влюбените, ако беше така, щях да си изтръгна сърцето със собствените ръце...“ Думите ми бяха толкова неискрени и толкова далеч от истината, че за миг изпаднах в паника да не разбере, че лъжа, но когато видях как омекна погледът му, разбрах, че съм на прав път. „Всъщност когато тази жена ме изостави и замина, ми идеше не да я защитавам, а да я пратя вдън земя. Но ако трябва да съм честен, като на Ваш предан слуга не ми отиваше да се правя, че не забелязвам заслужаващата и уважение работа при неверниците и да не и отдам заслуженото. Да, дори сега да е тръгнала по кривия път, тази жена е описала подробно трудните дела на героичните Ви деди от Осман Победоносни досега и на славния Ви род, допринесла е за прочуването на османското име и слава по цялото земно кълбо. Но тъй като жената е с мъжки характер, е обсебена от идеята да вади на показ и тъмните, недокоснати от човешки поглед страници на историята...“