Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 136

- Не се изморявайте, професоре, ще ви взема от вас...

Е да, да му дам и адреса си... После схванах колко глупава е тази мисъл. Тахир Хакъ беше идвал у нас стотици пъти. Нека, все пак нямаше сам да му дам адреса си.

- Не, не, не е толкова далеч... В седем ще бъда при змията.

Не настоя повече - знаеше, че ако се наложи, щеше да вземе адреса ми от професор Тахир.

- Добре, професоре, тогава до утре сутрин...

- Лека нощ...

Останах с телефона в ръка. В главата ми се въртяха странни мисли. Сякаш песимизмът, налегнал ме заради липсата на ножа, се беше изпарил. Да, зараждаше се някакъв лъч надежда. Не можеше да бъде случайност тази загриженост на Тахир Хакъ и дружките му за особата ми. Определено имаха пръст в събитията. В такъв случай изчезването на ножа нямаше значение. Може да беше паднал някъде. Огромен дом... Кой знае къде съм го смотал. Но както и да е... Обаче връзката на Тахир Хакъ и бандата му с този случай ме безпокоеше... Какво ти безпокойство, напра-во ме плашеше. Ако са посмели да убият Нюзхет и да нападнат Акън, окото нямаше да им трепне и мен да премахнат. Може би изобщо не биваше повече да ровя в тази работа.

„Стана късно.“

Вдигнах глава и отново се сблъсках със странния мъж, който ме наблюдаваше от огледалото на гардероба. Онзи агресивен тип...

„Вече си затънал до гуша в лайната. Трябва да се справиш с онези - погледна ме презрително. - Може и да успееш... А може би най-добре да си признаеш, както ти казах и вчера. Да, обади се веднага на главния комисар и му разкажи всичко... Може и да ти повярва...“

Когато върху ми са струпани толкова подозрения? Веднага ще ме арестуват за убийство. И никой повече няма да ме измъкне оттам... А истинските убийци спокойно ще се разхождат на свобода...

„Бори се тогава...“ - и посочи под огледалото. - В онова чекмедже е пистолетът на баща ти... Нали помниш как веднъж те заведе да стреляш и като гръмна, ти се насра... Спомни ли си?“

Какви ги дрънкаш? Нямам работа с оръжие.

Усмихна се злобно.

„Не скачай веднага... Ако кажеш, че не можеш, че те е страх от пистолета, аз ще го свърша вместо теб...“

Не ти искам помощта...

„Добре, но ако те спипат неподготвен, и теб като старата ти любов...“

Не, не могат да го направят. Преди малко го казах, Тахир Хакъ няма да им позволи да ме убият.

Подигравателно сведе леко глава.

„Естествено, постарай се да докажеш, че той е убиец. Направи всичко възможно да пратиш в затвора любимия си професор на осемдесет и кусур години, пък после чакай милост от него...“

Не искам никому да причинявам зло, опитвам се единствено да спася себе си...

„Всеки иска да спаси себе си. Ако ти се отървеш, друг ще пострада... По-точно четирима души... Отгоре на това единият е известен професор, уважаван учен, а другите трима - блестящи младежи, бъдещето на историческата наука... Ако попитаме някой от улицата кого да спасим, дали безполезен и гламав преподавател по история като теб или тези четиримата, важни за националната ни наука, разбира се, че ще отсъди в твоя вреда.“

Но те са убийци...

„И аз това казвам. Убиха Нюзхет, без да им мигне окото, оставиха онова момче Акън, мислейки го за мъртъв, та теб ли ще пожалят... Веднъж започнеш ли да убиваш, няма спиране.“