Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 134

Зарязах всичко в средата на кабинета и се залових с библиотеката насреща ми, пълна с книги от тавана до пода. Трескаво заоглеждах рафтовете, търсейки процеп или издатина сред книгите. Така де, можеше да съм го пъхнал в някоя книга след прочита. Въпреки разочарованието, когато забелязах празнина в страниците на ,Джихан-нюма“ на Нешри, която се оказа използвана попивателна хартия, прерових всички книги. Жалко, но не открих проклетото пособие, което щеше да докаже невинността ми. Ами ако е при книгите в спалнята... Не ми се вярваше. Имам навик да отварям писмата в кабинета си. „Този Мющак е маниак на подреждането. Всичко прави по определен начин.“ Не зная за добро или зло, но по навик, останал от баща ми, винаги се стремях да сложа ред в този объркан, хаотичен свят. „Не можеш да контролираш живота, Мющак.“ Нищо, поне да контролирам себе си и да подредя ежедневния си живот. Да, писмата не правеха изключение от това правило. Щом получех важно писмо, сядах на бюрото и полека разрязвах залепения плик с върха на сребърния нож... Вярно, кога последно бях получил важно писмо? Преди двайсет и една години... Помня дори датата, 13 септември, вторник... Писмо, което ме отпрати в мрака през една слънчева есенна утрин. Пуснато три дни преди това в пощата в Шишли... „Не се сърди, мили ми Мющак, тази връзка не върви. Насилвах се, опитвах, но не става. Трябваше да ти го кажа по-рано, но не можах. Затова предпочитам да избягам в Чикаго. Моля те да ми простиш...“ И толкова... Да, прощалното писмо на Нюзхет... Последното и обръщение към мен, ако не броим вчерашния телефон... И оттогава ни писмо, ни вест... И понеже не беше ми писала, съм грабнал ножа за писма... Глупости, няма повече да се обвинявам... Пък и да не би след това да не съм получавал писма? Като онова миналата седмица от университета в Израел... Бях го отворил, пъхайки внимателно ножа в края на плика. Тоест бил е тук миналата седмица. Къде другаде би могъл да бъде? Но ето че от вчера липсваше. Тогава наистина ли Нюзхет аз... Не бива да се предавам толкова лесно. Може да съм го занесъл в спалнята. Нямаше смисъл да се мотая и се отправих натам.