Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 120

Противно на очакванията ми Теоман се оказа самоотвержен. „Вървете си, господин Мющак, аз ще остана...“ Но не можех да пропусна разговора с доктора след операцията. А и бях принуден да отговарям на безбройните, протоколни полицейски въпроси. Изобщо не засегнах случая с Нюзхет. Довереникът ми Теоман също не каза нищо по въпроса. Бях отбягнал въпроса в болницата, но какво щях да кажа на главен комисар Невзат, кога-то научеше? Трябваше да му се обадя още когато намерих Акън. Трябваше... Бях запазил номера му в телефона си, но не го потърсих не защото не се сетих, а за да държа всичко под контрол.

„Тоя Мющак е маниак на тема контрол! Никому няма доверие.“

И как да имам, като най-любимият ми човек най-много ме изпързаля... Тахир Хакъ, когото смятах за баща, кроеше зад гърба ми заговор, достатъчен да изгния в затвора. Всеки ме дебнеше, всеки ми мислеше лошото. Но онзи главен комисар изглеждаше разумен. Дали? Доколко го познавах? Ами ако си беше създал погрешно впечатление за мен и мислеше, че съм виновен? Не можех да споделя с тях информация, без да съм се подсигурил. Добре де, ако го научат от полицейския протокол? Че как биха могли да направят връзката? Естествено, ако никой не кажеше, че Акън е бил асистент на Нюзхет. Никой нямаше да каже. Ако имаше такъв, това би бил Тахир Хакъ. А откъде да знам, че не го е казал? Не го допускам. Ако беше така, Не-взат веднага би задишал във врата ми. Не, професорът не би сътрудничил на полицията в този случай. Както казваше, ние сме си наши. Не, Тахир Хакъ няма да се разприказва поне до-като не подсигури себе си и фанатичната си групичка. В края на краищата Невзат ще научи. И само това ли? Ще разбере, че Нюзхет е незабравимата ми стара любов. Може би и че съм бил на местопрестъплението... Да, това е неминуемо. Коя ли поред е тази скрита от полицията информация?

„Корабът вече се пълни с вода, Мющак. Ако не запушиш пробойните, ще потъне.“

Следобед в открити води при Големия остров. Морето жълтее като уморените дървесни листа. Лодка под наем под гаснещите слънчеви лъчи... С Нюзхет до мен. Започнал е уловът на дребен паламуд. Уж ще ловим риба. Лодката наистина е пробита, има два пръста вода на дъното. Но не е ясно къде е пробивът. Дори да знам, нямам представа как да го запуша. Малко приключение, завършило с излизането ни на брега, без да сме хванали и една рибка... Но това кърваво приключение, в което се въвлякох снощи, изобщо не изглеждаше да приключи толкова лесно. Да, лодката бързо се пълни с вода, отварят се нови пробойни, а брегът е доста далеч...

Слава Богу, докторът донесе добри новини след операцията. Раната в езика не била толкова дълбока, било счупено само едно ребро, а прободните рани в бедрата щели да зараснат до седмица. Може би това беше предзнаменование, начало, знак... Както се нижеха бедите, така можеха да се занижат и добрите новини. Акън щеше да разкаже какво са целели с Нюзхет и така да се разбере причината за непонятните престъпления...