Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 122

„Ето, заради това го обвинихте - говореше не баща ми, а непознат мъж с черна роба под уличната лампа. - И понеже сте страхливец... Нужни са ви качества, за да заслужите мястото си в обществото. Най-вече смелост. Колко жалко, че не я притежавате. Страхливците са виновни по презумпция. Те се правят, че не виждат реалността, вместо да се изправят насреща и. Опитват се да замажат станалото, сякаш не им е работа. Вие, ако не бяхте страхливец, не бихте заличили следите си на местопрестъплението, не бихте унищожили уликите и по-лошото - не бихте изхвърлили ножа в морето, да не говорим за сапуна. Онзи с миризма на виолетки... Дори да не сте убили Нюзхет Йозген, ще влезете в затвора, понеже сте страхливец.“

Прав беше онзи с черната роба, чието име не знаех. А и нямах намерение да му противореча; всички знаеха, че съм страхливец. Но можех да споря за влизането в затвора. Да, въпреки малодушието ми нямах намерение да вляза в затвора вместо някой друг. Това беше въпросът: кой е другият?

Сезгин... Колкото и да се напъвах, не можех да си представя порасналия Сезгин, когото познавах от къдрокосо дете с очи мъниста, като убиец. Сега той е в студената стая за наблюдение или разпит в полицията под стоватовата лампа... Какво ли разказва на Невзат? Защо не бях попитал главния комисар днес, при идването му в университета? Разбира се, Невзат щеше да изготви подробен доклад. Дори не пожела да присъствам на разговора му с Тахир Хакъ. Сигурно защото все още бях заподозрян №1. Ако се докажеше, че Сезгин не е убиецът... Значи, ако смъртта на Нюзхет е свързана с нападението срещу Акън, алчният и племенник спокойно щеше да се измъкне. И ако това се случи... Не, преди мен бяха Тахир Хакъ и групата му...

Ако не бях историк, а полицай, щях да се насоча направо към тях. Защото уликите, с които разполагам... Да, това беше проблемът. Аз разполагах с информация, която те нямаха.

„Вижте какво, господин комисар, ако убиецът не е Сезгин, то най-вероятно са професорът и тримата му студенти. Защото не са пожелали да се оклеветява славната ни история... Те всъщност не са лоши... И за да продължат традицията на романтичното описание на историята като Намък Кемал, се отнасят благосклонно към миналото ни, скривайки грешките и недостатъците с цел утвърждаване на националната ни самоличност, при нужда пренебрегват реалността, дори убивайки Нюзхет...“

Убеден ли бях в това? Нашият Тахир Хакъ... Любимият ни преподавател с Нюзхет... Който винаги ни е помагал и никога не е щадил подкрепата си... Той не би могъл, но чакалите му - ако не сега, то кога? Четин с физиономията на джамбазин, придружен от умния наивник Ерол, възложил организацията на онова момиче Сибел със змийските очи... Няма ли противоречие? Нали това момиче със змийските очи ме насочи към Акън?